Из "ЕСЕНЕН СЪН" на Христо Ясенов

... защото не ми е поучително, ама хич!

Над безкрайното поле
дъжд подранил завале...
Дъжд подранил завале
над безкрайното поле.

Бог въздъхна уморен
и безтрепетно разкри,
и безтрепетно разкри
ден безбрежен и студен.

Ден безбрежен и лъчист
грейна в сънните гори
и в нерадост озари
всеки клон и всеки лист.

Всеки клон и всеки лист
свойто щастие прокле-
че над родното поле
есен багри разпиле.

Публикувано от

0 Response to "Из "ЕСЕНЕН СЪН" на Христо Ясенов"

Публикуване на коментар