Притчите

Това се случило в стари-прастари времена, когато и Машук и Бештау, и целият този край до най-далечните снежни хълмове принадлежали на хан Убайдалах ибн Абас.
Абас бил стар и силен, храбър и мъдър. И всички го уважавали, защото се боели от него. Абас се занимавал с това, с което се занимавали всички по това време. Единственото благородно занятие - да воюва със съседите. В свободното от война време ловувал. А в свободното от лов време се отдавал на мъдростта. Ханската шатра била пълна с мъдреци. Само дето мъдреците не били мъдри. И цялата им мъдрост се състояла в това, да умеят да угаждат на хана. И цялото племе се молело: "Изпрати, Аллах, на Абас мъдри мъдреци!"
Веднъж, привечер Абас се отправил без свита към планината, за да се полюбува как тръпнат и умират по върховете розовите лъчи на залеза, а от долините се надига черната нощ. Пристигнал Абас до това място, където, сякаш облети в кръв, стърчат от земята огромни червени скали. Скочил от коня старият Абас и пъргаво като младеж се изкатерил на най-високата от тях. А от другата и страна седял старият молла Сефардин. Той видял Абас, станал и се поклонил.
-Здравей, мъдрецо! - казал Абас.
-Здравей, хане! - отвърнал Сефардин. И отстъпвайки мястото си, добавил: - Място на властта!
-Място на мъдростта! - отговорил хана и предложил на Сефардин да седне.
-Този, който приветства мъдростта, приветства славата на Аллаха!
-Този, който приветства властта, приветства повелята на небето!
И те седнали заедно.
-Какво правиш тук, мъдрецо? - попитал Абас.
-Чета - отвърнал Сефардин.
Ханът с недоумение погледнал празните ръце на Сефарадин, който се усмихнал и направил кръг с ръка:
-Най-мъдрата от книгите. Книгата на Аллах. Аллах я е написал с планините по земята. Виждаш ли, написал я е с извивките на реката в долината? Аллах я е написал с цветя по тревата и със звезди по небето. Денем и нощем можеш да четеш тази книга. Книгата, в която е написал волята си.
-Да бъде благословен пророка, че в свободен час ми изпрати мъдър събеседник! - възкликнал Абас, докосвайки челото и сърцето си. - Отговори ми на три въпроса, мъдрецо!
-Постарай се да зададеш въпроси, над които си струва да се помисли. А аз, ако мога, ще ти отговоря.
-Хората се раждат и умират! - започнал Абас. - Защо живеят? Често съм питал за това моите мъдреци. Едни казват: "За щастие". Но има и толкова нещастни по света. Други казват: "За слава". Но позорът по света е повече от славата. Нима можеш да живееш, без да знаеш за какво?
Сефардин свил рамене:
-Веднъж ти, велики хане, изпрати вестоносец при съседния хан Ибрахим. Даде му писмо, привързано с копринени шнурове и подпечатано с пръстена ти. И му заповяда: "Не спирай, лети при хан Ибрахим и му предай му това писмо!" Беше среднощ. И вестоносецът полетя през скали и долини, по пътеки, които е трудно и денем да откриеш. Леденият планински вятър свистеше в ушите му и разкъсваше дрехите му. А трябваше и лъка да не изпуска нито за миг от ръцете си, защото по пътя може да дебнат разбойници. И да се вглежда във всеки храст, няма ли засада. И вестоносецът си каза: "Искам да знам, какво пише нашият хан на хан Ибрахим. Какво е толкова важно, че да ме накара да летя посреднощ сред такива опасности?" И вестоносецът спря, напали огън, счупи печата ти, разкъса копринените шнурове и прочете писмото. И какво можеше да направи оттук натам? С разпечатаното писмо не можеше да се яви нито при Ибрахим, нито да се върне при теб. А на всичко отгоре, прочитайки го, той не разбра нищо, защото ти беше писал на Ибрахим за ваши общи дела, които му бяха напълно неизвестни.
Като ти е дал Аллах живот, живей го! Той е по-мъдър от най-мъдрите. Той знае защо. А ние ... Ние даже и да научим, пак може да не разберем.


Следва продължение ... (Обожавам Дорошевич, но на един дъх идва в повече и на мен, и на вас. :) )

Кавказка приказка, преразказана от Влас Дорошевич

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy