Притчите

Човек попитал мъдрец:
-Какво ще кажеш за вярата и надеждата?
-Нищо ново - отвърнал той.
-И все пак? - не отстъпвал питащият.
-Надеждата е вечна, за разлика от този, който я храни.
-А вярата?
-Вярата е другото и име. И това е всичко.
Поклатил човекът глава и отново попитал:
-А за сполуката?
-Все същото - тези, които питат за нея, и да я срещнат, няма да я познаят.
-Кой тогава ще я познае?
-Тези, които сами решат, че нещо за тях е сполука, а друго - не.
Посетителят съвсем се натъжил, но решил да зададе още един въпрос:
-А ако си в беда? Какво ще помогне тогава?
-Тези, които могат, а не само се надяват и чакат сполука.
-Магове? - опитал се да уточни питащият.
-Не, по-скоро мОгове - усмихнал се с очи мъдрецът.
-Могове! - разстроил се съвсем събеседникът му. - А как стои въпросът с помощта свише?
-Въпросът не е към мен. Затова и надеждата има друго име - заключил мъдрецът.

Александър Бел

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy