Веднъж Соколът се обърнал към Враната:
-О, мъдра Врано! Ти живееш почти триста години. Надживяла си поколения от рода ми. Кажи, в какво е тайната на твоето дълголетие!
-Живей така, както живея аз и животът ти ще се удължи многократно.
Соколът решил да я послуша. Застанал до нея на клона на стария дъб и започнали да разговарят за живота. Говорили, говорили, докато по някое време огладнели. Литнали да търсят храна. Скоро Враната съзряла един умрял кон. Зарадвала се и се спуснала долу, а Соколът след нея. Враната хищно се нахвърлила на мършата. Соколът дотогава не бил опитвал такава храна. Клъвнал веднъж, клъвнал втори път, замислил се. Клъвнал трети път и повече не могъл.
-Знаеш ли, Врано, - казал той - по-добре веднъж да се напия със свежа кръв, отколкото триста години да се храня с мърша.
И отлетял.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
19 март 2011 г. в 17:02
Да, хареса ми! То е като ония анекдот, дето един питал доктора:
-Докторе, ако не пия ,не пуша и не ходя по жени сигурно ли е, че ще живея по-дълго?
-Не зная...- отговорил докторът -Но сигурно така ще ти се стори :))))
20 март 2011 г. в 15:38
взех я насериозно слу4ката и сетих , че първите
хора от Библията са живели по няколкостотин години . Начи ,ако отнесем притчата към хората, първите са изключени./?Гло?/
20 март 2011 г. в 16:25
Не знам, Нав.
Не мога да я свържа формално с тях. :)
По-скоро съм склонна към някакво по-широко обобщение, че ако нещо в живота на някого ти се струва привлекателно и се опиташ и ти да го придобиеш, може да се окаже, че цената не ти изнася ... Така си мисля. :)