Някога котките имали по две опашки - по една дневна и по една нощна. Дневните опашки били пухкави и дълги и им служели за това, да се увиват в тях, когато спят. А нощните, макар и с обикновена дължина и дебелина, имали едно специално качество - да светят в тъмното.
Мишките били много злочести в онези времена. Денем котките спели пред дупките им, увити в пухкавите си опашки, а нощем нямало начин да останат незабелязани, ако решат да се прокраднат навън, за да отмъкнат парченце сиренце. Те се криели дълбоко в дупките си и примирали от глад.
Един ден един смел мишок решил, че това повече не може да продължава. Изприпкал при Бащата на всичко и му се оплакал. След като го изслушал, Бащата на всичко се обърнал към Майката на всички котки и я попитал:
-Е, честно ли е това? Всички животни да имат по една опашка, а вие по две?
-Защо не? - отвърнала му тя. - Някои животни имат по два крака, други по четири, трети по шест, а някои и повече. Защо ние да нямаме по две опашки?
-Защото така ние нямаме никакъв шанс - възроптало мишлето.
Завихрил се дълъг спор. Накрая Бащата на всичко отсъдил, че щом всички твари имат по една глава, така трябва да бъде и с опашките.
-Добре, - съгласила се Майката на всички котки - така да бъде. Нека имаме по една опашка, но ние да изберем каква да бъде тя.
Всички се съгласили и тогава Майката на всички котки оповестила техния избор - опашките им да бъдат дълги и пухкави като дневните и да светят като нощните.
Мишките изпаднали в пълно отчаяние.
-Моля те, - обърнал се смелият мишок към Бащата на всичко - не позволявай да бъдем изтребени до крак!
-Не мога да отстъпя от думата си - отвърнал той и се замислил.
След това попитал Майката на всички котки:
-Обещаваш ли да си доволна, ако ви дам опашки, които да са едновременно и като дневните, и като нощните?
-Да - отговорила тя.
-Тогава от днес опашките ви ще бъдат обикновени по размер и дебелина като нощните и няма да светят като дневните.
Така и станало. Мишките ликували, а котките засрамени се скрили в гората.
Същата вечер смелият мишок решил да изведе жена си на разходка. Те били спокойни, че котките вече нямат светещи опашки и не могат да ги видят. В момента, в който се подали от дупката, отгоре им връхлетяла котка. Защото котките виждат нощем така добре, както и денем, със или без светещи опашки.
по "Котката с две опашки" на Тери Джоунс
Оригиналният разказ можете да прочетете в сборника "Алергия към магия", ИК "Прозорец"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "КАК КОТКИТЕ ОСТАНАЛИ С ПО ЕДНА ОПАШКА"
Публикуване на коментар