Притчите

На поляната в градския парк, сред зелената трева се появили зъбчатите листа на глухарче. Израснало стебълце, на което разцъфнал прекрасен жълт цвят, свеж и невинен. По-късно в утробата на този цвят узрели стотици семенца, а самият той се превърнал в нежна пухкава топка. Веднъж духнал силен вятър и семенцата се отправили на пътешествие със своите парашутчета. Едно от тях паднало между плочите на пътеката. "Тук ще живея" - казало семето и започнало да пуска корени.
До пътеката имало пейка, на която обичало да седи и да чете едно момче. То обикновено било тъжно и често в отчаяние свивало пръстите си в юмрук. Един ден забелязало, че между плочите на пътеката прораснали две нежни листчета. "Не, няма да се получи! Вие сте толкова слаби, колкото и аз!" - помислило си раздразнено момчето и ги стъпкало.
Но на следващия ден листчетата отново се били изправили. И то не две, а четири. Момчето започнало да наблюдава малкото, но сърцато растение. След няколко дни ярък жълт цвят радвал очите. Вдъхновение завладяло момчето. "И при мен ще се получи!" - развълнувано си казало то и нежно докоснало цветето.

Не питай вятъра защо си тук, а не на друго място. Даже и да се озовеш в тясна цепнатина между камъните, трябва да пуснеш корени и да живееш.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy