-Дядо, какво си шепнеш? - попитах аз, виждайки го да си мърмори нещо преди сън.
-Полагам мисъл на сърцето си, синко ... - отвърна той.
-Какво значи това?
-Не искам да се скарам със съседа, който ме подведе, а как точно да постъпя, не знам. И ето, полагам мисълта на сърцето си и заспивам, а на сутринта то ще ми подскаже какво да направя.
-Откъде знае сърцето, дядо?
-Сърцето всичко знае, синко. Аз цял живот се уча от него. И теб съветвам: когато търсиш отговор на сложен въпрос, когато нещо ти е непонятно, сложи мисълта преди сън на сърцето си и на сутринта отговорът ще ти се открие.
Така ми каза дядо, когато бях на девет години. И в живота си много научих за изкуството на педагогиката по този начин, като слагах мисъл на сърцето си преди сън.
Провървя ми с моя дядо.
А на вас?
Ш.А.Амонашвили "Без Сърце какво ще разбереш"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
10 март 2011 г. в 15:42
На сутринта нещата винаги са различни.
10 март 2011 г. в 16:36
:) За щастие, когато си си легнал с тежест на сърцето.
12 декември 2011 г. в 18:19
Наистина-утрото винаги е по-мъдро от вечерта.