Притчите

(детски терапевтични приказки и притчи)

Някога Египет бил управляван от един цар. Вярно не цар, а фараон, така се наричали египетските владетели. Той не се отличавал с нищо особено. Не бил нито умен, нито глупав, справял се добре с управлението на държавата. И министрите му били добри. Така и щяло да отмине царуването му незабелязано, ако не се било случило ...
В един прекрасен ден фараонът решил да се разходи в градината. А дворцовата градина била просто великолепна. В нея имало цветя от цял цвят, летeли пеперуди, бълбукали фонтани и, разбира се, пеели птици. Даже в жаркото обедно време можело да се намерят сенчести кътчета. Но в този ден слънцето светело особено ярко и фараонът, изтощен от жегата, бил принуден да се прибере в двореца.
-Пфу! Да беше изчезнало това слънце! - казал той, излизайки от градината.
А точно в този момент богът на слънцето Ра бил решил да отдъхне там. Ра бил ужасно обидчив, както всички богове.
-А, така ли! - казал той. - Ще те науча да цениш слънцето!
И дворецът и градината потънали в тъмнина. Фараонът с радост се върнал в градината и заповядал да донесат факли.
Но на следващата сутрин, когато слънцето изгряло над цялата страна, а дворецът останал потънал в мрак, фараонът се изплашил. Заповядал да се свика Големия Държавен Съвет и да поканят на него всички жреци.
Огледал фараонът пълната зала (министри той имал много, а жреци още повече) и попитал:
-Кой от тук присъстващите може да ни отговори на въпроса, защо слънцето не изгря над двореца?
Но министрите само свивали рамене, а жреците уплашено въртели очи.
-А всички ли се явиха?
-Не, - услужливо подсказал главният министър - жрецът на бог Ра не дойде.
-Незабавно изпратете за него.
Когато побелелият от страх вестоносец влязъл в залата сам, фараонът едва не заповядал да го екзекутират, но решил все пак да го изслуша.
-Главният жрец на бог Ра заръча да ти предам, че нито той, нито други жреци от Слънчевия храм ще дойдат, защото си разгневил бог Ра, Велики. И няма да има слънце над двореца, докато не заслужиш божественото опрощение.
-Ха, - възкликнал фараонът - сякаш си нямам друга работа, че прошка да искам! Ще преживеем и без слънце.
Минавали ден след ден, а дворецът оставал потопен в тъма. Птиците в градината престанали да пеят, пеперудите отлетели, а цветята увехнали. Даже водата във фонтаните не бълбукала вече така весело. Минала седмица, след нея друга. Министрите се разпръснали по срочни дела, даже слугите все по-често се престрували на болни, за да не идват в мрачния и тъмен дворец. Накрая фараонът не издържал. Гордост, гордост, но съвсем не му се искало да остане сам, а и му било жал за градината. Заповядал да приготвят колесницата, за да отиде в храма на Ра и да поиска прошка.
Когато портите на двореца се разтворили и колесницата излязла на пътя, фараонът присвил очи от яркото слънце, но след малко ги отворил и се огледал. Наоколо се простирали поля и градини. Водата ромоляла в каналите, пеели птици и се смеели деца.
Бил жарък летен ден, но фараонът сякаш не усещал горещината. Той не откъсвал очи от слънцето.
Когато стигнали до храма и колесницата спряла, фараонът скочил на земята и се втурнал по стълбите, без да изчака слугите. На площадката пред входа на храма стоял главният жрец.
-Приветствам те, Велики! - поклонил се той с достойнство.
-Кажи ми, какво трябва да направя, за да заслужа прошката на Ра? Без слънце градината ми ще загине, а дворецът ми стои пуст и мрачен.
-Ти вече го направи и Ра ти прости. Защото най-трудното е да признаеш грешките си и да поискаш прошка.

Оттогава, даже в най-горещите дни, фараонът казвал:
-Няма нищо страшно, ще преживеем горещината. Нека само има слънце!

частичен превод оттук

Днес е ден за прошка. Ако съм сгрешила нещо, простете ми!

Публикувано от Gloxy-Floxy