За Нав, който не иска приказки за мъдреци :D
Веднъж император Ю и кралица Ре седяли мълчаливо на брега на реката, правели хартиени корабчета и ги пускали по водата. След известно време кралица Ре се обърнала към император Ю с въпрос:
-О, императоре мой, отговорете ми, защо, докато моите корабчета отплават надолу по реката, Вашите се отправят нагоре, срещу течението?
-О, кралице моя, - отвърнал императорът, като лицето му се озарило от щастлива усмивка - моите корабчета плават така, защото много ми се искаше да чуя отново прекрасния Ви глас!
Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
5 ноември 2010 г. в 18:32
Хайде, да ги пуснем заедно по течението... или срещу течението, става ли...?
5 ноември 2010 г. в 18:36
:D Тц! Аз не обичам чак толкова да дърдоркам! :D
5 ноември 2010 г. в 23:11
Боже, колко отдавна се е зародила политиката:-)
5 ноември 2010 г. в 23:14
:D :P
6 ноември 2010 г. в 9:25
Това е приказка за четящите със силно въображение/ как хартиено.к-аб4е плава с/у течението?/
Блг . Гло ! :)
6 ноември 2010 г. в 9:50
:D Уф бе Нав! Със силата на любовта.:)
Моля!:)
6 ноември 2010 г. в 10:15
при силен "вятър" не само нагоре по течението ще може да плава, но и да лети :)
6 ноември 2010 г. в 11:50
Ми к’во, права си. Наистина „Уф!” )))))))
Хубав ден ! Виж приятното Слънце!/Дано зимата не ни крои номер/
6 ноември 2010 г. в 12:02
на капитаните някои неща са им ясни, обаче други хич не са :р
6 ноември 2010 г. в 12:28
:) Нека да е "ах" тогава!
Слънчев и усмихнат ден на всички! :)
6 ноември 2010 г. в 13:22
И тази твоя притча,Гло,ми хареса,защото буди размисли над невъзможните принципно неща,но пък възможни и напълно реални,когато любовта е морето или реката,а желанията ни са корабчетата,плаващи по нея едно срещу друго ,за да се докоснат някъде по траекторията на времето.;)
Слънчев и спокоен уикенд!:)
6 ноември 2010 г. в 14:08
:) Благодаря, Сав!
6 ноември 2010 г. в 16:49
а мен Дъгата ме подсети за друго - понякога вървим на кестерме, само и само да предизвикаме реакция (щях да го напиша в Свежо, ако работеше)
6 ноември 2010 г. в 19:15
:) Това им харесвам на притчите, че предизвикват разнопосочни размисли.