Едно ранно утро кралица Ре и император Ю се разхождали боси по брега на морето. Слънцето било изгряло току-що и ярката пътека от светлина, блестяща по вълните, се спускала от самия хоризонт право до краката им.
"Каква красива пътека, - помислила си кралицата - сякаш води до самото слънце. А в същото време знам, че пътят води от никъде за никъде."
"Впрочем - помислил си император Ю - същото може да се каже и за всички пътища, които сме изминали досега."
Те спрели, вгледали се взаимно в очите си и като се хванали за ръка, с лека стъпка тръгнали по вълните към възходящото слънце.
Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
29 ноември 2010 г. в 8:48
Стига с този песимизъм, моля ....търпение.
29 ноември 2010 г. в 9:29
Тук няма никакъв песимизъм, смея да отбележа!