ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛКА

Всеизвестно е, че вълка краката му го хранят. Тичал един такъв из гората в търсене на храна и дотичал - паднал във вълча яма. Повил към луната, както си му е ред и решил, че е време да се измъква. А-ха да скочи и на главата му паднал заек. Вълкът го изял без да му мигне окото. "Напълних си стомаха, трябва да дремна, пък все някога ще успея да се измъкна оттук" - помислил си вълкът и захъркал на дъното на ямата. Събудила го поредната жертва, попаднала в капана. Злочестата животинка последвала участта на заека. Процесът на храносмилане бил към края си, когато в ямата паднала следващата жертва. Този път било младо глиганче. И него го застигнала съдбата на предшествениците му. Изведнъж мисъл осенила вълка:"Защо да бягам по цели дни и нощи в търсене на храна, като сама ми пада в устата? Ще остана тук!"
Но вълчото щастие не продължило дълго. Тъкмо си отял за една седмица, охранил се прилично, отспал си и пристигнали ловците, които изровили ямата. Без да се замислят, застреляли вълка и занесли яки на жените си.
Така безславно загинал рационализаторът на вълчия живот. А поуката е проста: да не променяш нищо в устоите на мирозданието - те не са измислени от теб и не е твоя работа да ги модифицираш.

Публикувано от

2 Response to "ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛКА"

  1. ivo_isa says:
    16 ноември 2010 г., 22:58

    Поуката не е тази:-)
    Трябва да се мисли за причинно-следствените връзки и в частност за последствията от предприетите действия и поведение.

  2. Gloxy-Floxy says:
    16 ноември 2010 г., 23:57

    :) Най-трудната работа, за съжаление! Все се оказва, че си пропуснал нещо ... :)

Публикуване на коментар