ПРИКАЗКА ЗА ЗАГУБЕНАТА БЕДНОСТ

Имало едно време една бедност. Тя била толкова бедна, че нямала пари даже за главна буква "Б". Така и я наричали всички - бедност с малка буква.
Тя била толкова неуверена в себе си, че не можела да живее сама. Живеела винаги с тези, които мислели за нея. Струвало и се, че който мисли за нея, я обича ...
И този, при когото отивала бедността, все по-често мислел за нея. Тя се чувствала все по-уверена с този човек и се заселвала при него за дълго.
Двамата привиквали един към друг и даже и човекът често да я проклинал, се получавало, че той все едно и давал своето внимание. Така живеели заедно ...
Но понякога човекът, увлечен в нещо интересно, забравял за своята бедност. На нея и ставало самотно и започвала да си търси друг спътник, който ще мисли за нея и ще я храни с вниманието си ...
А после човекът отново си спомнял и тя се завръщала ...
И си отивала завинаги само от този човек, който съвсем не мислел за нея ... Той можел да си мисли за каквото му е угодно. Например, толкова бил увлечен от Работата си, че си мислел само за нея ...
Или имал Голяма Любов, която изтласквала всички други мисли ...
А имало и такива, които, желаейки да се избавят от бедността, не мислели за нея, а за Богатство. И бедността отивала там, където мислели за нея ... А на нейно място идвало Богатството ...

Ей такава приказка ...
А още съм чувал някой да казва, че бедност няма. Тя е просто състояние на душата. Значи Богатството също е състояние на душата.
Ако мислите, че сте бедни, опитайте се да мислите за Богатство! Какво ще загубите, освен бедността?

Източник: blogoped.com

Публикувано от

1 Response to "ПРИКАЗКА ЗА ЗАГУБЕНАТА БЕДНОСТ"

  1. Анонимен Says:
    22 ноември 2010 г., 7:41 ч.

    Познаван една Бедност, която не отивала при кого да е. Тя преценявала кой какъв е и отивала само при богати. Но не искала нищо от тях и нищо не им вземала! Тя просто искала те да се почувстват ОЩЕ ПО-БОГАТИ, сравнявайки се с нея...
    ):

Публикуване на коментар