Един славей седял в люляковите храсти и гледал примигващите високо в небето звезди. Той бил още много млад и даже не знаел, откъде се вземат песните, но душата му преливала от любов към света. И славеят запял. Но не било съдено на песента му да разцъфне истински, защото гръмко го прерязал гласът на мъдрия, обигран в музикалното изкуство маестро:
-Веднага да престанеш, момко! Ти позориш славеевото племе. Гласът ти не звучи така, както трябва. В кратката фраза изфалшиви три пъти!
-Но, мъдрейши, аз пеех от цялата си душа. Исках да разкажа за това, колко прекрасен е светът ...
-Ето ти новина! На всички е известно, че светът е прекрасен. А твоята, ще си позволя да я нарека, песен е безобразна. Следва да млъкнеш и внимателно да слушаш тези, които пеят добре. Учи се, младежо!
Младият славей се вслушал в съвета на по-възрастния си брат, концентрирал се в трелите на майсторите, без да си отваря човката. И колкото повече слушал, толкова повече се убеждавал в това, че самият той никога няма да може да пее.
Така загинала неродената песен, която би могла да стане една от най-прекрасните в света. Въпреки че подобно предположение едва ли заслужава внимание. Старият славей поне твърди, че не всекиму е дадено да пее. Навярно е прав ...
Надежда Иволга
Блогът на авторката
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
24 ноември 2010 г. в 8:34
И днес няма да качвам в Свежо.
Ако не можете да преодолеете импулса си да натискате бутони, ползвайте другите под публикацията. :D
Слънчев и усмихнат ден на всички! :)
24 ноември 2010 г. в 11:40
Стачкуваш ли скъпа или нещо като мен цунки
24 ноември 2010 г. в 11:51
Все още само стачкувам ... Скоро нещо като теб ще последва ми се струва.
25 ноември 2010 г. в 0:02
Пей, скъпа, пей!
25 ноември 2010 г. в 8:46
:D Добре, мъдрейши! :P