- Какво правиш?
- Шушна на ушенце.
- Защо?
- Така таралежите се обясняват в любов.
- Какъв таралеж си ти? Въобще не си бодлив!
- Мислиш, че на нас, таралежите, ни порастват игли от добър живот?
- А от какво?
- Само ако не ни обичат. Ако всичко е наред, сме плешиви и доволни.
- А запаси за зимата? Без бодли гъбки и ябълки как ще носиш?
- Ако ни обичат, винаги ще имаме мляко и сладкиш ... Хм, ще имаме ли наистина?
- Непременно! Ще ми пошушнеш ли още на ушето? Струва ми се, че бодлите ми започват да падат!
:) Имам голяма слабост към таралежови приказки. Тази ми напомни за "Игличка за щастие". Ако не сте я чели, ви я препоръчвам. Плешиви или не, бъдете щастливи! :)
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
4 ноември 2010 г. в 7:49
Нещем бодли, плешивковци си е супер :)))
4 ноември 2010 г. в 8:02
:D {}{}{}
4 ноември 2010 г. в 8:17
И аз обичам мекичкото по гръбчето...
4 ноември 2010 г. в 8:19
:)
4 ноември 2010 г. в 9:49
Глокси, слънце, откъде я измъкна тази притча, отива в любимите ми моментално!
4 ноември 2010 г. в 10:05
:D Ами в руските блогове е като плевел. Автор-йок, щото и те копират като нашите. Рових, рових, не открих. :)
5 ноември 2010 г. в 9:35
Ахахах, като плевел било, ще ме умориш от смях :D
Нали знаеш, че мнозина слагат чимове троскот вместо блогороден райграс, щото бил куча марка :P
5 ноември 2010 г. в 9:45
:D :D :D
Ами аз нали съм фен на уникалното съдържание и някак си на една и съща платформа, един и същ материал, прекопиран до припадък в един и същи момент го приемам като кощунство.
... Някога бях много горда със себе си, че създавам уникално съдържание за българските страници :D, пък то откакто добих някаква популярност не успява до остане уникално и един час след като съм го създала. :D
Та често си мисля, че садя райграс, пък отглеждам троскот и аз!:D
21 март 2013 г. в 14:37
СУПЕР