Веднъж човек, преминавайки покрай една къща, видял на верандата старица в люлеещ се стол, до нея старец, който четял вестник, а на земята помежду им лежало куче и скимтяло като от болка.
На следващия ден минал по същия път и сцената се повторила.
На третия ден не издържал и попитал:
-Извинете, мадам, какво се е случило с Вашето куче?
-С кучето? Легнало е на гвоздей.
Човекът се смутил от отговора:
-Но ако лежи върху гвоздей и го боли, защо просто не стане?
Старицата се усмихнала и казала ласкаво:
-Значи, гълъбче, го боли толкова, че да скимти, но не и да се помръдне от място.
Лиза Николс "Книга №3 За успеха"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
6 ноември 2010 г. в 10:28
:)
6 ноември 2010 г. в 12:29
М! :)
21 ноември 2010 г. в 12:19
много кратка и още по-мъдра притча. отнася се не само за кучетата, но и за хората ;)
21 ноември 2010 г. в 13:31
:)