Баща и син отишли в гората. Момчето се ударило в камък и закрещяло:
-Аааа ...
-Аааа ... - се чуло в отговор.
-Кой си ти? - учудено извикало момчето.
-Кой си ти? - дошло отдалеч.
-Къде си? Покажи се!
-Къде сиии? Покаже сеее!
-Страхливец! - свило пръстите си в юмрук момчето.
-Страхливец! - чуло се в отговор.
-Татко, какво става? - в недоумение се обърнало детето към баща си.
А той се усмихнал и извикал силно:
-Аз те уважавам!
-Аз те уважавам! - последвал отговор.
-Ти си най-добрият!
-Ти си най-добрият!
-Хората наричат това явление "ехо", - обяснил бащата на сина си - а аз го наричам "живот", защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш ...
Всичко, произтичащо около нас е отражение на самите нас ...
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
12 август 2010 г. в 17:27
Обичам тееееее!
12 август 2010 г. в 17:44
:D И ааааз!
Ехото дали може да се усмихва? :)
12 август 2010 г. в 17:47
Усмихнатоо Ехоооо.
12 август 2010 г. в 17:54
:D хо-хо-хо (това е накрая):D
13 август 2010 г. в 8:50
Абсолютно вярно, особено последното изречение!!!
13 август 2010 г. в 9:35
"наричам "живот", защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш"
дали е така? дали няма да се окаже , че връзката е двупосочна?
дали ние не връщаме на живота всичко онова което той казва или върши?
13 август 2010 г. в 11:21
:) Възможно е, но малко ми звучи като оправдание да се чувстваме онеправдани, нещастни и други не-та в тоя контекст.
13 август 2010 г. в 11:38
Всъщност последното изречение е добро самостоятелно - като крилата мисъл.
Така, сложено в края на, хубавата между другото, притча е доста задължаващо към читателя.
Без него има доста по-голямо поле за интерпретации, докато с него изглежда така, сякаш няма друг начин да погледнеш на текста.
Знам че трябва да има поука, ала винаги е по-готино, когато сам си я вадиш, а не когато ти е синтезиран смисъла на целия текст в едно изречение на края - така четенето става малко машинално и не толкова стимулиращо интелектуално.
Затова винаги пропусках и последния абзац на приказките, където, особено в оригиналните им версии, се вписваха поуките.
13 август 2010 г. в 11:47
:D Има нещо такова ...
Затова притчи, последвани от разяснения, чиято дължина е два пъти по-голяма от тая на притчата ги игнорирам обикновено, защото все пак гледам да се придържам към текста, който превеждам. Понякога ги ремонтирам мъничко, но не знам доколко и имам ли въобще такова право.:)