Притчите

Природата дарила папагала със способността да подражава на речта на другите животни. Той много се гордеел с този дар, но глупостта не му позволявала да проумее това, което повтаря.
Веднъж папагалът дочул брачният зов на орела. След това видял как орлицата се отзовала на този зов, колко ласкава и нежна била с орела. Папагалът решил, че това е заклинание, което ще му даде власт над орлиците. Повече от всякога той се възгордял със себе си и своя дар. Сега можел да стане много важна птица.
На следващият ден папагалът излетял високо над върховете на дърветата и изпял брачния зов на орела. Виждайки летящата към него орлица, изпял още веднъж вълшебното заклинание за по-сигурен ефект. Орлицата разбрала, че я е подвел тоя пъстър клоун и разярено се нахвърлила върху шегаджията. Папагалът забелязал, че орлицата въобще не е на крилете на любовта, а е в бойна атака срещу него. Той като стрела се устремил надолу, в дълбините на леса, за да успее да се скрие сред гъстите клони от смъртната заплаха. Но в паниката си не успял да заобиколи дебел клон, който се оказал на пътя му и силно се ударил в него. Загубил съзнание и започнал безпомощно да пада надолу, като периодично се удрял ту в един, ту в друг клон. Когато се озовал на земята, бил жалка гледка - счупено крило, изкривено краче, оскубана перушина и болки по цялото тяло.
Уврежданията не му позволявали да се върне към предишния начин на живот и той бил принуден да се храни само с това, което успявал да намери сред гниещите листа и да се крие в гъстите храсти, където било хладно и тъмно. Тогава възненавидял всички, които са здрави и се радват на живота, които се наслаждават на слънцето и сочните, вкусни плодове. И папагалът започнал да проповядва своя свят образ на живот. Започнал да заклеймява хищниците за звероубийството, тези, които се хранели със сочни плодове - за чревоугодничество, щастливите влюбени - за прелюбодеяние. Учел, че само чрез въздържание от всички житейски блага и дълги молитви, можеш да намериш пътя към Райската гора.
Славата на светостта на папагала се разнесла надалеко. Много започнали да се кланят на мъдростта му и да следват примера му. Един ден папагалът умрял, както умират всички животни. Тогава последователите му издигнали храм. Най-страстната последователка на куция папагал била куца маймуна. След куцата маймуна се появило куцо магаре. Така възникнали храмове на куция папагал, куцата маймуна, куцото магаре и други. След време жреците на тези храмове започнали да воюват помежду си, за да докажат, че техния куц е бил по-свят и по-праведен от другите.
По този повод е казано: "Бог е дал различен облик на живите същества не за да живеят "свято", а за да живеят щастливо."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy