Притчите

Веднъж Магид от Дубно произнесъл възпламеняваща реч пред насъбралите се слушатели. Когато приключил, един от присъстващите пристъпил към него и казал:
-Господарю мой и учител! Не разбирам, защо думите Ви не ми направиха никакво впечатление.
По своя обичай, Магид му отговорил с притча:

Веднъж селянин от затънтен край се оказал в големия град. Ходел из улиците с отворена уста и се удивявал на чудесата на цивилизацията, за които даже не бил и чувал в своето село. Минавайки покрай една ковачница, видял устройство, с което ковачът раздухвал въглените и в резултат се образувал весел, жарък пламък. Това чудо поразило селянина и той не пожалил пари, за да го придобие. Искал да зарадва съселяните си - повече нямало да им се налага да удрят камък в камък, за да получат искра.
След като се върнал вкъщи, събрал цялото село, за да им покаже чудото на разпалването на огъня. Започнал да раздува меха пред насъбралите се селяни, но чудо не станало, не достигало огънче, от което да се разгори пламък. Опозорен пред съселяните си, той продължавал да настоява на своето - това чудесно устройство е способно да създава огън, но вече никой не го слушал.
Разгневен, той се върнал в града, отишъл при ковача и се нахвърлил върху него с крясъци:
-Защо ме измами? Опитах се, подобно на теб, да разпаля пламък, но нищо не се получи!
Ковачът го попитал:
-А въглени сложи ли?
-Какви въглени? - удивил се селянинът.
-Ама че си глупав! - казал ковачът. - За да разпалиш огън, ти трябва поне мъничка искра. Ако я няма, колкото и да раздуваш меха, няма да помогне.

"Така и аз - завършил Магид своята притча - мога да разпаля само този, в когото има поне малка искра."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy