Един брахман вървял към дома си, носейки на плещите си козле, което бил купил за жертвоприношение. По пътя бил забелязан от мошеници, които се наговорили помежду си да му отнемат козлето с хитрост. Избързали напред и тръгнали срещу брамина така, че той да срещне първо един от тях, после двама, а накрая трима.
Този от мошениците, който вървял пръв се обърнал към брамина с думите:
-Несъмнено, благочестиви, това куче обладава големи достойнства, щом го носиш на раменете си. Вероятно отлично гони зверовете!
И казвайки това, продължил нататък.
"Какво говори този негодник? - помислил си браминът. - Да нося куче на раменете си? Сигурно недовижда."
След малко срещнал следващите двама, които попитали:
-Що за съмнително дело си замислил, брахман? Носиш свещения знак на челото си, а на раменете си куче! Пфу! Сигурно добре ловува зайци!
И продължили нататък.
Тогава брахманът вече се усъмнил в себе си. Смъкнал козлето на земята, огледал го внимателно, опипал ушите, рогата и опашката му.
"Ама че глупаци! - свил рамене той. - Взеха козлето за куче."
Качил го отново на раменете си и продължил нататък.
И тук срещнал останалите трима, които възкликнали:
-Внимавай! Не ни докосвай! Премини встрани!
-Но защо?
-Защото само на знаци си чист ти, брахман, а в действителност се вижда, че си ловец, щом ходиш с куче!
Казали и продължили нататък.
"Но какво е това? - помислил си браминът. - Щом толкова хора говорят едно и също, значи е истина. Но толкова обрати се случват в живота. Ами ако това е зъл дух в образа на куче? А ако изведнъж се върне в собствения си облик?"
И обладан от силен страх той хвърлил козлето на земята и го ударил на бяг, да не би да му се наложи да върши изкупителен обред.
А мошениците изяли козлето.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
25 юни 2010 г. в 13:47
Характерна индйска притча илюстрираща уроци по надлъгване.Последният във веригата остава без собственост.На страхът очите са големи! Хубава и поучителна притча. :)
25 юни 2010 г. в 15:07
:) Даже и да не е целенасочено за надлъгване/надхитряне, може да си видял в коментарите в Свежо какво ме провокира да я публикувам, пак остава въпросът:"Трябва ли да вярвам на другите, мога ли да вярвам на себе си?"
25 юни 2010 г. в 16:36
Глокс - въпросите са ти напълно основателни. Според мен трябва да вярваш предимно на себе си,
но и да се вслушваш в това което те съветват добронамерено отстрани. В конкретният случай наивно е да се довериш на разбойници,които са принципно недобронамерени, а и не са от твойта кръвна група,така да се каже. Киплинг добре го е казал :
"Ако запазиш самообладание , когато всички около теб
губят своето и теб в това винят;
Ако на сърцето си и на своя АЗ се довериш,
без благоразумието* си, да загубиш ти;
Ако умееш да изчакваш, без да се отчайваш;
Или наклеветен – не сееш сам клевети;
Или намразен – злоба, ти не спотайваш;
Но ... ни премъдър, ни пресвят си ти; "
Дано съм прояснил донякъде нещата.:)
25 юни 2010 г. в 17:47
:)
26 юни 2010 г. в 10:02
Показателно за мотивите и мирогледа на 6/7 от обществото :-)
26 юни 2010 г. в 10:34
:D Прегледай ми козлето в математическия, моля те! И ако го чуеш да пролайва, ме информирай незабавно! :D Защото освен на теб, няма на кой да хвана вяра от близкото обкръжение, специално в този случай. :)