Притчите

Живели мъж и жена.Живели охолно. От нищо не се лишавали, нищо не им липсвало.
Един път мъжът се прибрал вкъщи и казал на жена си:
-Всяка вечер минавам покрай колибата на бедняка, който живее близо до имението ни и всяка вечер чувам дружен смях. Смеят се и беднякът, и жена му, а на какво така се смеят и радват - не знам.
Жена му отвърнала:
-Ех, как искам и аз така да се забавлявам по цяла вечер, иначе скучно е, като падне мрак! Не забравяй, утре да се отбиеш у тях и да ги попиташ на какво така се радват.
Богаташът така и направил, както заръчала жена му. Вечерта, минавайки покрай схлупената къщурка, потропал на единствения прозорец, зад който отново се носел безгрижен смях. Когато беднякът се показал на вратата, чифликчията го попитал:
-Кажи ми, ти си беден, в колибата ти с трън няма какво да закачиш, а всяка вечер тя се изпълва с радостен смях. В същото време моят дом е пълен с каквото душата ти поиска, а вечер на двамата с жена ми ни е скучно, въобще не ни е до смях. Ще ти дам колкото пари искаш, само ми разкрий тайната!
Беднякът присвил хитро очи и отвърнал:
-Притрябвали са ми парите ти! И така ще ти кажа: имаме с жена ми "златна ябълка". Вечер си я търкаляме и подаваме един на друг, аз - на жена ми, тя - на мен и така се забавляваме и веселим.
Не дослушал богаташът разказа на бедняка, а хукнал към къщи. "Това ли била работата? - мислел си по пътя. - Пари ли нямаме, че да си купим златна ябълка?" Пристигнал у дома си, разказал на жена си, а на сутринта се отправил към града, златна ябълка да купува.
Намерил златна ябълка, скъпо и прескъпо платил за нея и забързал обратно при жена си да се върне.
Седнали те в двата края на стаята и започнали да си търкалят златната ябълка. Но нито им станало смешно от това, нито радостно .
Какво да правят, легнали си. Утрото, както е известно, е по-мъдро от вечерта.
На следващия ден богаташът пак почукал у бедняка:
-Купих златна ябълка, - казал му - с жена ми я търкаляхме, търкаляхме, но весело не ни стана. Защо?
В тоя момент на прага на бедняшката колиба изпълзяло малко детенце, още се учело да ходи. Беднякът посочил детенцето и отвърнал:
-Нищо не си разбрал, мили човече! Ето я нашата "златна ябълка". Вечер си идвам изморен от полето, жената и детето ме чакат. Хапваме заедно, каквото дал Господ, и с жена ми сядаме в двата ъгъла на стаята, а нашата трохичка - ту при единия, ту при другия. На детето му е смешно, а на нас с жената ни става радостно. Ето, на това се смеем всички!

Отглеждането на дете изисква усилен труд и е огромна отговорност. Но една - единствена детска усмивка е способна да изкупи всичкижертви, всички мъки и е безценна!

:) Честит празник на "златните ни ябълки"!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy