Притчите

Прочутият Александър, най-най-най-забележителният от всички царе, е получил заради своите деяния и завоевания прозвището Велики, за да не се споменава никога без похвала името на човека, спечелил несравнима слава. Само той, откак свят светува и откак хората се помнят, е постигнал пълна власт над земния кръг, но освен това се е показал по-велик дори от съдбата си: дръзко е предизвиквал нейните най-значителни обрати, не случайно е мерил сили с тях като равен и ги е превъзмогвал като по-силен. Само той е дотолкова ненадминат в славата, че никой не се одързостява дори в надеждите си да се доближи до храбростта му или да помечтае за щастието му. Човек наистина може да се умори от възхита пред многобройните му славни повизи и възвишени дела - било дръзновения в боя, било държавнически деяния: всичко това се е наел да пресъздаде в чудна поема моя Климент, най - умният и най - сладостният измежду поетите.
И все пак най-забележителното нещо у Александър е това, че той не е искал неговият образ да се пипа безразборно от множество майстори, за да може да достигне до потомството неподправен. Той издал по цялата си държава указ никой да не изобразява своеволно царствения лик нито от бронз, нито с бои, нито с длето и позволил единствено на Поликлет да го излива от бронз, на Апелес - да го рисува с бои, и на Пирготел - да го изрязва с длето. Откриело ли се някъде, че някой друг освен тези трима най-прочути майстори е посегнал към свещения образ на царя, щял да бъде наказан не другояче, а като осквернител на светиня.
Благодарение на тази всеобща забрана е станало така, че днес Александър прилича на себе си навсякъде по своите изображения и по всички статуи, картини и изваяния ние виждаме все същата сила на упорит воин, все същото изражение на най-голямо благородство, все същата кракота и цъфтяща младост и все същото изящество на челото с къдрите, отметнати назад.
...

Апулей. Апология. Антология. Прев. от лат. Д. Бояджиев

Публикувано от Gloxy-Floxy