ПЛУТОКРАТ

Веднъж, по време на моите странствания, видях на един остров чудовище с човешка глава и железни копита, което непрестанно ядеше от земята и пиеше от морето. Дълго го наблюдавах. След това се приближих и казах:
-Все ти е малко. Нима не можеш да се заситиш и да утолиш жаждата си?
Чудовището отговори:
-Да, аз вече се заситих, дори повече - уморих се от ядене и от пиене. Но утре земя за ядене и море за пиене вече може да няма - от това се и страхувам.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

1 Response to "ПЛУТОКРАТ"

  1. Михаил Янакиев Says:
    20 юни 2010 г., 12:55 ч.

    Ах, този Джебрам! Вътрешните страхове на неговото чудовище се основават на усещането(което в последствие се потвърди от Медоус -Римскли клуб),
    че земните ресурси са крайни. Все пак природата,
    която принципно не е толкова дружелюбна,при необходимост знае как да се погрижи за себе си.
    Дали човекът в своето заслепение е способен на същото ? Иска ми се да вярвам,че ще ни се размине с лек уплах и влачене на перманентни
    кризи след себе си(без апокалипсис).

Публикуване на коментар