ВЕДРО С ЯБЪЛКИ или КОЙ С КАКВОТО Е БОГАТ, ТОВА И ДЕЛИ С ДРУГИТЕ

:) Посвещава се на нашите "съседи".

Купил си човек нова къща и градина с плодови дървета около нея. А до него живел завистлив съсед, който непрекъснато се опитвал да му развали настроението. Ту подхвърлял боклук в двора му, ту още някаква гадост ще свърши.
Веднъж човекът се събудил в добро настроение, излязъл на верандата, а там - ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го и го напълнил с най-хубавите, зрели ябълки от градината си и тръгнал към съседа. Почукал на вратата, а онзи отвътре започнал да злорадства: "Най-накрая успях да го предизвикам!" Отворил вратата с надеждата за скандал, но човекът му подал ведрото с думите:
-Кой с каквото е богат, това и дели с другите!


Публикувано от

9 Response to "ВЕДРО С ЯБЪЛКИ или КОЙ С КАКВОТО Е БОГАТ, ТОВА И ДЕЛИ С ДРУГИТЕ"

  1. Кръстю says:
    4 юни 2010 г., 8:44 ч.

    Прекрасно! Това ме разсмя бурно :)))

  2. Gloxy-Floxy says:
    4 юни 2010 г., 8:54 ч.

    :D Мен пък ме разсмяха бурно коментарите на някои други места и се сетих за една пословица, дето Молинезия ни припомни преди време, бях я забравила:"Не питай за лудото, то само се обажда!" :D И понеже имаше приказка с такова заглавие от Елин Пелин, пък той не може да се публикува в нета, защото авторското право е на издателство "Труд", ... може да я преразкажа някой ден, а?! :)

  3. Gloxy-Floxy says:
    4 юни 2010 г., 9:16 ч.

    :) То в случая не иде реч и баш за лудо ... до момента, ама все същата работа.
    Пък се сещам за таквиз работи, щото съм една вредна принцеса. :D
    ... Иначе съм голяма сладурана. :D

  4. Edna Says:
    4 юни 2010 г., 10:03 ч.

    определено си голяма сладурана :) Пък то си е наказание да не можеш да се зарадваш на чуждата градина

  5. Gloxy-Floxy says:
    4 юни 2010 г., 11:02 ч.

    :D

  6. Михаил Янакиев Says:
    4 юни 2010 г., 12:58 ч.

    Ехо! Глокси - Остроумна притча! Дано да става така
    и в реалният живот. А ти, че си свежарка и сладурана е известно на всички ни.:)))

  7. Gloxy-Floxy says:
    4 юни 2010 г., 13:13 ч.

    :D Е, не съм само аз ...
    Тая, между другото, е една от най-популярните притчи в руските страници и мислех, че и в нашите вече ще я има на много места, но сутринта, като хвърлих един бърз поглед, не я видях. Но не съм и проверявала обстойно, което си е истина.
    А в живота точно така не става обикновено, но крайният извод ми изглежда неоспорим ... и сигурно може да бъде "изведен" и по друг начин, ама нямам време и да ги съчинявам чак.
    Пък приказката на Елин Пелин ви се размина. Едно, че била четири реда, което съм забравила, и какво да и преразказвам при това положение. И второ, че я има в нета. Хубава приказка!

  8. Анонимен Says:
    6 юни 2010 г., 17:29 ч.

    Не проверявам всичко, което четаа - няма да и стигне времето. Не, че много чета, просто имам малко време за ИНЕТа. Но тая притча е разковничето за много мои неудачи. Винаги си го връщах... Сега горе-долу ми е ясно, че съм можел "да го върна" по друг, много по-забавен начин!

  9. Анонимен Says:
    6 юни 2010 г., 17:32 ч.

    За съжаление - богатите с мърсотия, завист, комплекси, идиотия... са много...

Публикуване на коментар