-Деца, утре вие трябва да направите по пет тренировъчни полета - наредила дивата патица на своите патета.
-Кря-кря! - съгласили се с кимване на главички патетата, само най-дебелото отказало:
-Аз няма да се упражнявам, вече се научих да летя!
-Сине, скоро ще полетим към топлите страни. Крилата ти трябва да добият сила и издържливост за да понесеш пътуването - обяснила мама патица.
-Значи трябва да пазя крилата си, за да не се уморят от тренировъчния полет и да не отслабнат - възразило отново патето.
-Движението е живот! - строго казал татко паток. - Силата не се изчерпва от движението.
-Да се почива също е полезно - продължавало да се инати патето.
На следващия ден децата, начело с таткото, се отправили на тренировъчен полет. А майката наредила на ленивото пате да лети след нея. Скоро долетели до брега на блато. Запъхтяното пате се оплакало:
-Ох! Уморих се! Казах ти мамо, че за мен е вредно много да летя.
-Добре, тогава остани да живееш тук - предложила майка му.
-Къде? В това мръсно, застояло блато? - възмутило се патето.
-Някога това блато било чисто езеро. В него се вливала река и извирали множество звънки, чисти ручеи. Един ден езерото си помислило:"Защо водата непрекъснато се влива в мен, а после се оттича? По-добре да си я пазя и да не и давам да тече!"
Този, който стои на едно място загнива и езерото постепенно се превърнало в гнило блато.
Патето погледнало блатото със страх, размахало крила и полетяло да догони ятото.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
19 юни 2010 г. в 9:26
Хубава притча.Да си призная, обаче все по-често ме примързява да се упражнявам да летя:)
19 юни 2010 г. в 9:30
:D Ами на нашите години ... и аз малко се затруднявам с мярката. Тъй де, да се почива също е полезно, стига да не започнеш да правиш само това. :D
19 юни 2010 г. в 20:06
Хубава притча ! То Глокс да ти призная моята мисъл
се телепортира къде ли не.Трудно понякога я укротявам. Да не би да ми се е отворило третото
око?
19 юни 2010 г. в 21:02
:) Ами не знам. Понеже моето със сигурност още не е, нямам опит какво е усещането. Доколкото телепортирам мислите си на разни места е през върха на главата ..., хм, накара ме да се замисля, да не съм прескочила някакъв етап и е ли възможно, ама сигурно са си просто отделни умения. :)
19 юни 2010 г. в 21:39
Мина ми през ума, че има и блатни птици. То и по блатата се въдят доста гадини, дето стават за ядене:))
19 юни 2010 г. в 23:41
И аз това си помислих, че тинята е среда за развитие и обитание на доста животинки, пък гниенето си е един преважен, макар и миризлив процес, но може и по тоя по-ограничен начин да се погледне на нещата. :)