Притчите

Пътници нощували в изоставен оазис. Водоемът бил пресъхнал, но в оазиса имало стара колиба и няколко палми. На сутринта водачът на кервана бил изчезнал с камилите и стоките.
Пътниците реагирали различно на новината - старец я приел спокойно, а един от търговците възнегодувал:
-Подлецът е задигнал всичко. Ти си най-добре старче, нямаше стока, само торба с храна. Въпреки че даже и нея е отнесъл крадецът.
-Аз притежавам знания. Знанието е съкровище, което навсякъде следва този, който го притежава - отбелязал старецът.
-Каква полза от знания?! Ще умрем в пустинята без вода - продължавал да се гневи търговецът.
-Ще се запасим с вода в оазиса и ще настигнем крадеца в града на края на пустинята - казал старецът.
-И къде виждаш вода в този пресъхнал кладенец? - язвително попитал търговецът.
Старецът мълчаливо изнесъл от колибата голямо стъклено блюдо и чаша. Изкопал тясна яма с дълбочина около половин метър. Сложил чашката на дъното и я покрил с блюдото. За най-голямо изумление на търговеца в чашката започнала да капе вода от дъното на блюдото.
-Пясъкът надолу е влажен. Слънцето свети през стъклото и изпарява влагата от стените на ямата. Тя кондензира по дъното на блюдото и се стича в чашата - обяснил старецът.
После отрязал стебло от изсъхнала тръстика. Забил го в дъното на кладенеца и започнал да всмуква. Скоро от него избила вода.
-На дъното има скрита вода на малка дълбочина - обяснил той на изумения търговец.
Докато вървели през пустинята старецът извличал вода отвсякъде - от кактусите и камъните, от росата и камилските тръни.
Когато пристигнали в града и настигнали крадеца, търговецът щедро възнаградил стареца с пари и потвърдил с благодарност:
-Знанието е съкровище, което навсякъде следва този, който го обладава!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy