Учителят винаги казвал, че Истината е пред очите ни, но ние не я виждаме, защото не ни достига перспектива.
Веднъж той завел учениците в планината. Когато били изминали половината път, ученик обходил с поглед околността и съкрушено попитал:
-И къде е този прекрасен пейзаж, за който непрекъснато говориш?
Учителят се усмихнал:
-Ти се намираш в самия му център, в което сам ще се убедиш, когато достигнем върха на планината.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
9 юни 2010 г. в 15:13
Наскоро за пореден път се убедих в това. Макар че не ставаше дума за прекрасен пейзаж. :)
9 юни 2010 г. в 15:41
:) Ами то ако можеше всички истини да са прекрасни пейзажи!
9 юни 2010 г. в 16:58
:)И освен това един и същи пейзаж през различните сезони е различен ....С изключение на тези около полюсите и екватора :)))
10 юни 2010 г. в 11:19
Perspektiva.
10 юни 2010 г. в 11:52
:) Мерси! Веднага ще го редактирам. Има думи, които вечно ме е страх да не ги сбъркам и сигурно точно затова задължително ги бъркам. :D