ПЕСЕН НА РАДОСТТА

Човекът е моя възлюбен и аз съм неговата другарка. Стремя се към него и той страда по мен. Но уви! Имам съперница в любовта си към него, която прави нещастна мен и измъчва него. Съперница-злодейка, наречена Материя: тя ни преследва, където и да отидем и ни разделя, като свидетел.
Търся моя любим в полето, под дърветата, около езерото и не го намирам. Материя го е съблазнила и отвела в града при тълпите, гибелта и нещастието.
Търся го в домовете на познанието и храмовете на мъдростта и не го намирам, защото Материя, облечена в прах, го е привлякла в крепостта на егоизма, където царства разюздаността.
Търся го в полето на доволството, но не го намирам, защото моята съперница го е оковала в пещерата на вечната алчност.
Зова го на изгрев, когато Изтокът се усмихва, но той не ме чува, защото дрямката на въздържанието е слепила очите му. Заигравам се с него вечер, когато се възцарява тишината и го обсипвам с цветя, но той не усеща присъствието ми, защото увлечението по бъдещите дни е обсебило мислите му.
Приятелят ми ме обича. Той ме търси в деянията си, но ме намира само в деянията на Бога. Стреми се да ме срещне в двореца на славата, издигнат върху черепите на слабите, сред злато и сребро, но аз идвам при него само в колибата на простотата, построена от Бог на брега на ручея на чувствата. Иска да ме целуне пред лицата на тираните и убийците, но аз му позволявам да докосне устните ми само насаме, сред чистотата на цветятя. Той хитро се опитва да изпраща посредници помежду ни, но на мен не са ми нужни посредници, само труда на чистотата, труда на красотата.
Съперницата ми, Материя, научи приятеля ми на вопли и викове. Аз ще го науча да пролива сълзи на умиление от очите на душата и да издава въздишки на удовлетворение.
Ние сме създадени един за друг, аз - за моя приятел и той - за мен.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

1 Response to "ПЕСЕН НА РАДОСТТА"

  1. Анонимен Says:
    28 юли 2010 г. в 10:47

    Това е прекрасно!

Публикуване на коментар