:) Посвещава се на нашите "съседи".
Купил си човек нова къща и градина с плодови дървета около нея. А до него живел завистлив съсед, който непрекъснато се опитвал да му развали настроението. Ту подхвърлял боклук в двора му, ту още някаква гадост ще свърши.
Веднъж човекът се събудил в добро настроение, излязъл на верандата, а там - ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го и го напълнил с най-хубавите, зрели ябълки от градината си и тръгнал към съседа. Почукал на вратата, а онзи отвътре започнал да злорадства: "Най-накрая успях да го предизвикам!" Отворил вратата с надеждата за скандал, но човекът му подал ведрото с думите:
-Кой с каквото е богат, това и дели с другите!
Публикувано от Gloxy-Floxy
4 юни 2010 г. в 8:44
Прекрасно! Това ме разсмя бурно :)))
4 юни 2010 г. в 8:54
:D Мен пък ме разсмяха бурно коментарите на някои други места и се сетих за една пословица, дето Молинезия ни припомни преди време, бях я забравила:"Не питай за лудото, то само се обажда!" :D И понеже имаше приказка с такова заглавие от Елин Пелин, пък той не може да се публикува в нета, защото авторското право е на издателство "Труд", ... може да я преразкажа някой ден, а?! :)
4 юни 2010 г. в 9:16
:) То в случая не иде реч и баш за лудо ... до момента, ама все същата работа.
Пък се сещам за таквиз работи, щото съм една вредна принцеса. :D
... Иначе съм голяма сладурана. :D
4 юни 2010 г. в 10:03
определено си голяма сладурана :) Пък то си е наказание да не можеш да се зарадваш на чуждата градина
4 юни 2010 г. в 11:02
:D
4 юни 2010 г. в 12:58
Ехо! Глокси - Остроумна притча! Дано да става така
и в реалният живот. А ти, че си свежарка и сладурана е известно на всички ни.:)))
4 юни 2010 г. в 13:13
:D Е, не съм само аз ...
Тая, между другото, е една от най-популярните притчи в руските страници и мислех, че и в нашите вече ще я има на много места, но сутринта, като хвърлих един бърз поглед, не я видях. Но не съм и проверявала обстойно, което си е истина.
А в живота точно така не става обикновено, но крайният извод ми изглежда неоспорим ... и сигурно може да бъде "изведен" и по друг начин, ама нямам време и да ги съчинявам чак.
Пък приказката на Елин Пелин ви се размина. Едно, че била четири реда, което съм забравила, и какво да и преразказвам при това положение. И второ, че я има в нета. Хубава приказка!
6 юни 2010 г. в 17:29
Не проверявам всичко, което четаа - няма да и стигне времето. Не, че много чета, просто имам малко време за ИНЕТа. Но тая притча е разковничето за много мои неудачи. Винаги си го връщах... Сега горе-долу ми е ясно, че съм можел "да го върна" по друг, много по-забавен начин!
6 юни 2010 г. в 17:32
За съжаление - богатите с мърсотия, завист, комплекси, идиотия... са много...