Притчите

... И отделил Богът на Боговете от същността на душата си, и създал в нея красота.
Дарил и финеса на дъха на зората, и аромата на полските цветя, и нежността на лунната светлина.
И и подал чаша радост с думите:"Никога не пий от нея, ако не искаш да забравиш миналото и да пренебрегнеш бъдещето" и чаша печал, казвайки:"Пий от нея и ще постигнеш същността на веселието в живота".
И посял в нея любов, която се разделя с нея при първата въздишка на удовлетворение и сладост, която си тръгва с първата произнесена дума.
И довел до нея от небесата знание, за да я направлява по пътя към истината.
И вложил в дълбините и зрение, за да вижда невидимото.
И създал в нея чувствителност, която се отправя на път с фантазията и странства заедно с призраците.
И я облякъл в одеянието на страстта, изтъкано от ангелите от трепета на дъгата.
И после вложил в нея мрака на съмнението - сянка на светлината.
И взел Бог огън от планината на гнева, вихър, духащ от пустинята на неведението, и пясък от берга на морето на себелюбието, и прах изпод нозете на вековете - и създал човека.
И му дал сляпа сила, взривяваща се при безумие и затихваща пред страстите.
После вложил в него живота - сянката на смърта.
И се усмихнал Богът на Боговете, и се просълзил, и почувствал любов, която няма край и предел, и съединил човека с неговата душа.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy