Аз съм пътеводител на любовта, аз съм вино за душата, аз съм храна за сърцето.
Аз съм роза, откриваща душата си на младия ден. Мен откъсва девойката и целувайки ме, прикрепя на гърдите си.
Аз съм домът на щастието, аз съм източникът на радостта, аз съм началото на покоя.
Аз съм нежната усмивка на устните на девойка. Мен вижда юношата и забравя за тегобите си, животът му се превръща в поле от сладки сънища.
Аз съм вдъхновител на поетите, аз съм ръководител на художниците, аз съм учител на музикантите.
Аз съм погледът на детските очи. Него вижда нежната майка и пада на колене, и се моли, и прославя Бога.
Аз се преобразих пред Адам в тялото на Ева, аз се представих пред Соломон в образа на неговата любима и го превърнах в мъдрец и поет.
Аз се усмихнах на Елена и разруших Троя, аз короновах Клеопатра и веселието заля долината на Нил.
Аз съм като съдбата - строя днес и разрушавам утре. Аз съм Бог: оживявам и умъртвявам.
Аз съм нежното дихание на теменужка, аз съм по-силна от бурята.
Аз съм истината, хора! Аз съм истината! И това е най-доброто, което можете да знаете!
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
17 май 2010 г. в 10:37
Истината е като слънцето-ако гледаме към него,ще ни заболят очите.Но какво ще бъде без слънцето?!?
17 май 2010 г. в 11:04
Глокси, откога мислим заедно :) виж какво написах преди малко за Истината в темата на Мелиса :) "...Най-общо казано, Истината винаги е еротична, защото е гола, но едни виждат в Нея Музата, а други - Плътта. Всеки вижда, онова, което може да види..." :) сега разбирам, че съм прав :)
17 май 2010 г. в 11:26
Дълбоката убеденост и до днес на отделни групи хора, че светът и човечеството са сътворени от всемогъщ, всемъдър и всеблаг Бог също се оказва бездоказателствена.
Ние нямаме никакъв диалог с Бога, който да е източник на нова за нас информация. Ако човек говори на Бога, това е молитва. Ако Бог започне да говори на човека, то това е шизофрения.
И така всеки от нас се ражда на тази земя, проживява на нея от няколко секунди до няколко десетилетия, и отново изчезва във Великото неизвестно, от което се е появил.
А тези, които все още са живи се опитват да се успокояват, че все пак знаят нещичко за това кои са, къде се намират, откъде идват и накъде отиват...
Макар, че всъщност никой нищо не знае.
А дори и някой да знаеше достоверно нещо по тези въпроси, той не би могъл по никакъв начин да докаже на събратята си, че не е просто поредният фантаст...
Но колективното ни земно съзнание е изградило
схващания и понятия за красота,истина и т.н.
На тях бихме могли да се опрем,тъй като няма по-добри и надежни към момента.
17 май 2010 г. в 13:20
Откога мислим заедно? "От преди" май е най-точния отговор. :D
Знаем толкова, колкото ни е нужно, Михаил, толкова, колкото сме в състояние да асимилираме и толкова, колкото не би ни навредило. Така мисля. :)
17 май 2010 г. в 15:30
Глокс!...нарисувах ти една нелицеприятна трактовка
на нещата от живота,ей така за размисъл.Всеки е свободен да си мисли каквото си иска.Но всеобщата
"Еротика",особенно задължава..Добре,че не съм се пръкнал жена,защото ако се реализираха всички..
помисли на мъжете,отдавна да съм издъхнал от изнемога...
17 май 2010 г. в 15:51
:) Трудно би задължила хвъркатата ми душа. И най-малкото в тоя контекст. :)
Всъщност рядко мисля в тази дума, защото по същество духовността ми е над нея.:)
17 май 2010 г. в 20:55
Глокс..ти направо ме разби! И в моите вени не тече
блатна кръв.:)
17 май 2010 г. в 22:08
:D