Притчите

Небето било синьо, просто синьо.
-Чудесно изглеждате! Синьото Ви отива - отронило ослепителното, златно Слънце.
-Благодаря! - Небето пригладило гънките на синята си одежда и замряло в очакване на нови комплименти.
Но такива не последвали. Слънцето вече беседвало с някаква далечна Звезда.
-Гледай ти ... - Небето се разстроило. - Може би сините ми дрехи изглеждат на разкошното Слънце прекалено скромни? И, хвалейки ме, то просто ми се е присмяло? ... Но все пак аз съм небе!
Гордо изпънало синевата си и заповядало да се яви шивачът. Вятърът, който отдавна бил на тази служба при Небето, пристигнал веднага.
- Иска ми се да изглеждам някак ..., хм ..., знаете ли, уважаеми шивачо, - Небето търсело точните думи - някак интересно!
-Интересно ... - повторил Вятърът. - Малко неясно желание, но ще опитам да измисля нещо.
Той хванал няколко пухкави, бели облачета и с невидима нишка ги сплел в нежно, почти прозрачно наметало. Покрил клиента с чудесния, облачен шал, подлитнал, погледнал работата си отстрани, пооправил две-три облачета и леко подухнал.
-Доволно ли сте, о, Небе? - почтително запитал той.
-Да, благодаря! Мисля, че това ще свърши работа.
Небето разперило наметката си и пухкавите облачета побягнали бързо-бързо. Небето се харесало само на себе си. Но Слънцето мълчало.
-Хм! - намръщило се Небето. - Ще се наложи пак да повикам шивача.
Вятърът долетял.
-Не Ви допада новата дреха? Прекалено възушна? Лека? Лекомислена, може би?
-Може би! - Небето недоволно смъкнало облачния шал.
-Не се вълнувайте! Ще опитаме друг вариант - строго елегантен.
Вятърът издърпал едноцветната, наситено сива тъкан на гъстата облачност, наметнал я на небесния свод, след това хванал сноп сребърни дъждовни нишки и с рязко духване ги пуснал косо по плата. Получило се строго и изискано.
Небето тръснало дъждовните нишки и крадешком погледнало към Слънцето.
Погледнало с надежда. Но златното Слънце сякаш помръкнало, сякаш се натъжило. Как ли не проблясвало Небето със сребристата си премяна, но печалното Слънце мълчало.
- Странно! - Небето недоволно смъкнало лъскавите украшения. - Нима не можеш да измислиш нещо наистина необикновено?
- Минутка, само минутка! - засуетил се шивачът. - Измислих за Вас невероятно ефектен модел.
Вятърът духнал с всичка сила, докарал тежки лилави облаци, скроил ги във великолепна дреха, опасана със златни мълнии.
Сърдитото Небе останало доволно от работата на шивача. "Сега Слънцето наистина ще се възхити от облеклото ми"- решило то. Но Слънцето присвило очи, лъчите му потреперили и клюмнали, сякаш изпитва болка от нещо.
- Наистина не разбирам, какъв е проблемът! - удивило се буреносното Небе. - На този златен многознайко не може да му се угоди. Толкова се старая, толкова се старая да му се харесам, а от него ни една добра дума!
Разгневено, то захвърлило великолепната, златотъкана премяна и останало в обикновената си синя дреха.
-Така! Повече няма да се глася. Ще си остана просто синьо. Стига толкова! Край! - заявило то.
Сърдило се, сърдило се, сърдило се и изведнъж чуло:
-Изглеждате прекрасно! Толкова Ви отива синьо!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy