Притчите

Живяла някога в своя замък Принцеса, заедно със своите родители - Краля и Кралицата. Принцесата била вече на цели петнадесет години и още не била омъжена, защото до момента не била харесала нито един принц. На всеки намирала недостатък - един бил прекалено дебел, друг - прекалено слаб, трети не си миел ушите, на четвърти му стърчели косми от носа. Била много зловредна принцеса, макар и много красива.

На Краля и Кралицата никак не им се нравело, че имат такава претенциозна дъщеря. Вече започнали да им се смеят съседите от другите кралства. Понякога Кралицата се вбесявала и казвала на Принцесата:

-Ако не си избереш най-накрая мъж, ще те дадем на първия попаднал ни принц!

Но Принцесата в отговор се изплезвала и бягала в градината да лови пеперуди, защото била много зловредна принцеса и въобще не слушала родителите си.

Веднъж на гости при Краля и Кралицата долетял техен познат Дракон. Те го настанили на масата, защото той не бил и толкова голям Дракон и седнали заедно да пият чай. А Принцесата през това време тичала из градината, плезела се на всички и ловяла пеперуди. Когато Кралят видял това през прозореца, изведнъж му хрумнала идея. И веднага я изказал, защото бил много решителен Крал.

-Драконе, - обърнал се той към своя познат Дракон - хайде да похитиш дъщеря ми, да я отнесеш в замъка си и нека този принц, който я освободи, да я вземе за жена! Така всичко ще бъде по правилата.

Драконът се съгласил, защото бил много добър и искал да помогне на Краля и Кралицата. Допил си чая, разперил ципестите си криле, излетял в градината, грабнал Принцесата и отлетял към замъка си. А Кралят тутакси разпратил своите глашатаи, да разнесат вестта, че се търси принц, който да освободи Принцесата. Щом чуели вестта, принцовете незабавно надявали доспехите си и препускали към замъка на Дракона. Замъкът на Дракона бил на върха на висока планина и повечето принцове не успявали да я изкачат. А Драконът отгоре им се смеел и ако все пак някой принц успявал да се добере до върха, го тупвал с опашката си. Принцът се изтъркувал обратно долу и не можел да се повдигне, защото бил в тежки доспехи. Налагало му се да лежи по гръб, като бръмбар, и да чака, докато пристигне следващият принц и му помогне да се изправи на краката си.

Принцесата отначало се страхувала от Дракона, но после свикнала с него, защото той бил много добричък в действителност. Въобще не бил страшен, а напротив, даже бил красив. Той не искал принцовете да освободят Принцесата, защото сам се влюбил в нея. Но знаел, че е Дракон и не може да я вземе за жена, защото тя не е драконка. Това много го натъжавало и не искал да си играе с Принцесата. Един ден тя го попитала:

-Защо си толкова тъжен и не искаш вече да играеш с мен?

-Защото се влюбих в теб - отговорил Драконът.

-Аз също се влюбих в теб, - казала Принцесата - не си дебел, не си слаб, миеш си ушите и не ти стърчат косми от носа!

Драконът бил много щастлив да чуе това и отново станал весел и игрив. Двамата с Принцесата останали на върха на планината. Той продължавал да събаря с опашката си всеки, изкатерил се до тяхното убежище, принц. Това забавлявало Принцесата, защото била много зловредна и не обичала принцове, а обичала Дракона.

И живели дълго и щасливо, а може да са живи и до днес.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!