Провокирано от Влади и от Кръстю :)
Веднъж стенният часовник поискал да стане вентилатор. Пробвал всеки ден да завърти стрелките си малко по-бързо. Отначало не се получавало много добре, но скоро стрелките започнали да се въртят така стремително, че даже времето не успявало да ги догони.
-Не мога да вървя толкова бързо! - оплакало се то на часовника.
-Тогава не бързай да ме настигнеш! - разрешил часовникът. - Аз те освобождавам!
И времето станало вятър, а стенният часовник - вентилатор.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
21 май 2010 г. в 9:30
Хайде и ти ми сложи идея:)))
Впрочем ,мъдра притча!
21 май 2010 г. в 9:57
:D Аз отдавна съм те "освободила", "вентилирай" на воля!:D
21 май 2010 г. в 10:17
И сега прави само вятър... А трябваше да измерва времето.
21 май 2010 г. в 10:31
:D Горе пак съм се изказала от огледалния свят. Ама нали сте свикнали вече с моите алисини работи?! :D
:D Иве, дано поне да е щастлив!
21 май 2010 г. в 11:47
Остроумно, приятно за ухото, но нямащо по-дълбок смисъл.
Източната психология е далеч по-трезва. Според нея духовно зрелият човек осъзнава, че животът като такъв по принцип е риск, че абсолютна сигурност - нито външна, нито вътрешна не съществува, че няма дори гаранции, че смъртта не ще ни навести още след броени секунди. Той осъзнава ясно всичко това и поради това престава да търси сигурност.
И внезапно и за самия себе си се превръща в птица, която лети без повече да се страхува какво би се случило, ако в даден момент крилата и се схванат и тя падне.
21 май 2010 г. в 12:36
:) То няма претенции за дълбок смисъл. "Провокирано" означава, че съм се сетила за него, като съм чела/гледала посочените публикации.
Въпреки че при съответна настройка на съзнанието приказката може да провокира към разностранни размисли. Но така или иначе не мога да поддържам повече блогове и понякога публикувам тук даже и съвсем обикновени приказки ...
21 май 2010 г. в 17:35
А дали в свят без часовници, времето съществува:)Усещаме вятърът заради следите които оставя. Май така е и с времето.
21 май 2010 г. в 17:52
:) Щом оставя следи ...
Друго не знам, но днес, като хванах сешоара в ръце, го гледах с голямо подозрение ..., на него пък какво ли би му хрумнало! :D