Притчите

Провокирано от Мелиса :)

Аз и брегът сме двойка влюбени - сближава ни страстта, а ни разделя въздухът. Аз прииждам иззад изгрева, за да смеся среброто на моята пяна с неговия златен пясък и да охладя жарта на сърцето му с моята влага.
На зазоряване шепна завета на любовта в ухото на моя любим и той ме притиска до гръдта си. Вечер пея молитвата на страстта, а той ме целува.
Аз съм упорита и неспокойна, любимят ми е в съюз с търпението и другарува с твърдостта.
Приижда приливът и аз прегръщам моя бряг; след него идва отливът и аз се хвърлям в краката му.
Колко пъти съм танцувала около дъщерите на морето, когато са изплували от дълбините и са седели на скалите, любувайки се на звездите. Колко пъти съм слушала, как влюбеният оплаква любовта си и съм споделяла въздишките и стоновете по неговата любима. Колко пъти съм беседвала със скалите, но те са оставали неми; заигравала съм се с тях, смеейки се, но без да предизвикам усмивката им. Колко тела съм освободила от бездната и съм върнала живи! Колко скъпоценности съм откраднала от дълбините и поднесла на владичиците на красотата!
В нощната тишина, когато призракът на съня прегръща всичко живо, аз бодърствам - ту пея, ту въздишам. Горко ми! Изтощи ме безсъницата, но аз съм влюбена, а същността на любовта е бодърстването.
Такъв е моят живот и такава ще остана, докато ме има.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy