Притчите

Вървели по пътя Умът, Честта и Съвестта на нашата епоха. Денят бил горещ, а пътят - дълъг. Отивали в град, наречен Смисъл на живота. Пътят бил толкова криволичещ, че съвсем грохнали от умора. Отбили се встрани, за да си починат и какво да видят - под най-близкото дърво се криело облаче. Пристъпили към него и попитали:
-Облаче, облаче, как се казваш и защо си се скрило под това дърво?
-Казвам се Чувство - отговорило облачето. - И съм се скрило, защото се страхувам, че като няма на кого да отдам влагата си, така и ще се изпаря без всякаква полза.
-Дай влага на нас, много се уморихме от пътя!
-С удоволствие! - отговорило Чувство. - А вие къде отивате?
-Отиваме в град, наречен Смисъл на живота. Не знаеш ли, кой точно път води към него?
-Не зная, но в страната, от която идвам има много градове и села. Може би и вашият е сред тях.
-А как се нарича твоята страна? - попитали пътниците.
-Нарича се Екзистенция. Много е красива, особено когато я гледаш отгоре - градове, реки, поля,гори и какво ли още не.
И тръгнали Умът, Честта и Съвестта на нашата епоха заедно с Чувството към страната Екзистенция, да търсят града Смисъл на живота. Чувството им давало влага и в силния пек ги прикривало от слънцето, а те му разказвали за всичко, което били видели по света.
И в един прекрасен ден на хоризонта се показали красиви домове и зелени поляни.
-Ето я моята страна Екзистенция! - радостно възкликнало Чувството.
-Красива страна! - в хор отвърнали Умът, Честта и Съвестта на нашата епоха.
Тази страна се оказала необикновена. В нея имало стотици градове и села. И всички носели едно и също име: Смисъл на живота.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy