Един ден лозата осъзнала, че ежегодно обират плодовете и и никой никога не и казва "благодаря". И започнала да я измъчва мисълта, защо става така.
След време покрай нея минал мъдър човек и седнал да отдъхне наблизо.
"Ето моя шанс да разбера тайната!" - помислила си лозата и промълвила:
-Мъдри човече, ти виждаш, аз съм лоза. Когато грозето ми узрее, хората идват и го обират. Но в нито един от тях аз не съм видяла и намек за благодарност. Кажи ми, каква е причината за подобно поведение!
Мъдрецът помислил и казал:
-По всяка вероятност, у всичките тези хора се е създало впечатление, че ти не можеш да не родиш грозде.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
16 май 2010 г. в 14:11
Интересен отговор! Лозата ражда грозде по предназначение,но няма ли хората(производители и
потребители)да се помолят в години на липса или слаба реколта, за да отдъхнат с благодарност, когата молбите им бъдат чути ?