През декември 1914 година изгоряла напълно лабораторията на Томас Едисън. По това време той бил вече на 67 години. Щетите, нанесени от пожара, били огромни. Преизчислени в паричен еквивалент към днешно време, биха наброявали сума от порядъка на два милиона евро. В сравнение с нея застраховката била нищожна – преизчислена наброявала около двеста хиляди евро.
И това не било най-страшното. По-лошото било пълното унищожение на резултатите от научните му изследвания. Неговата работа, научни трудове, спомени, записки – всичко изгоряло. За няколко часа било унищожено делото на целия му живот!
Синът на изобретателя навсякъде търсел баща си. Много се тревожел, как ще преживее такава катастрофа. Оказало се, че Томас Едисън бил недалеко от пожара и от безопасно разстояние наблюдавал случващото се.
Той бил абсолютно спокоен и сдържан. Усмихвайки се гледал руините. Единственото, за което помолил - да доведат съпругата му.
Когато тя дошла, той и казал много сериозно:
-Погледни, през целия си живот не сме виждали нищо подобно. Катастрофата е много полезна: изгоряха всичките ни грешки! Слава Богу, можем да започнем всичко на чисто! Да започнем от самото начало!
Понякога се случват неща, на които не сме в състояние да повлияем. Но реакцията към случващото се напълно зависи от нас. Само ние имаме правото да избираме, как да се отнасяме към житейските събития.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
12 май 2010 г. в 8:49
Позитивно!
Избрах да погледна от другия ъгъл... лесно е... и продължавам деня с усмивка.
Усмихнат и успешен ден! :):):)
12 май 2010 г. в 8:55
:)
Хубав ден и на теб, мила! :)
12 май 2010 г. в 9:46
:) Напълно го разбирам. Преживяването е неописуемо! :)
12 май 2010 г. в 14:07
Това,което не мога да сътворя,едва ли ще го разбера! От тази мисъл,се е ръководил Едисон,запазвайки спокойствие, пред нещо си,което веднъж настъпило,е било невъзвратимо.Но главата му
разсъдака и наструпаният опит..са гарант,че нещата
ще бъдат ре-конструирани на по-високо ниво от преди.
Интересна трактовка..дава Платон в 'Държавата' :Майката на която съобщават,че и двата й сина са загинали на бойното поле..отговаря..'Не ми губи,времето робе,а ми кажи,дали спечелихме сражението?'
12 май 2010 г. в 15:07
Иска ми се и аз да гледам така позитивно на нещата, но не съм толкова мъдра!:)
12 май 2010 г. в 17:07
Да,всички знаем,че е така,но дали ще можем да реагираме по същият начин?!?
12 май 2010 г. в 17:39
За нещо в такива размери е трудно наистина.