Има един човек, който обича да колекционира усмивки.
Като си върви по улицата, само да улови и най-малката, продължава нататък доволен и щастлив, а устата му - до ушите. Повече не му и трябва.
Лесно можете да го забележите в тесните, многолюдни улици с големи огледални витрини. Само трябва да го потърсите в отраженията върху стъклата.
Не се безпокойте, непременно ще бъде там!
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
5 май 2010 г. в 8:22
:))))))))) За колекцията:)))))))))
milone
5 май 2010 г. в 8:31
:D Огледалце,огледалце от стената, коя е най-красивата усмивка на земята?
Многократно отразяваната!
:) :) :)
:))))))))) От колекцията:)))))))))
Слънчев ден на всички! :)
5 май 2010 г. в 11:59
Ехе! Непрепенно ще го намерим.Та нали нащте усмивки ги превърнаха в дефицит - 'олигофрените', които ни управляват. Те в пустинята са в състояние, пясъка да превърнат в дефицитна стока..
И все пак, Ура за всички усмивки,които осмислят
живота ни! :):):)
5 май 2010 г. в 12:36
:) Не забравяйте да поглеждате витрините!
5 май 2010 г. в 12:51
:)Няма да пропусна отразените усмивки! Но зад витрините отдавна престанах да ходя...какво да се прави, като си останах любител на маркови неща,които износвам..
5 май 2010 г. в 13:08
:) Ами то не е и нужно.
5 май 2010 г. в 13:27
Уауууу, супер е Гло.
5 май 2010 г. в 13:47
:) Благодаря!
Ти видя ли го днес? :D
5 май 2010 г. в 14:36
Още не, но на връщане от работа непременно ще мина по тясна, многолюдна уличка с огромни витрини.
Как намираш такива страхотни неща, супер си!
5 май 2010 г. в 15:19
:) Те сами ме намират.
5 май 2010 г. в 16:35
Турих си едно огледало на мутрата.
Де витрини по това време, на края на града. А и 18.00 е далече...
5 май 2010 г. в 16:52
:) Важното е, че си го срещнала.
10 май 2010 г. в 0:50
Да, идеята за отражението не е лоша. Но аз давам още една. Узмивката на децата. Иди в парка или в едно училище или деткса градина. :) Пркесрсен дар е усмивката на щастливо дете. Успех!