Притчите

Млад човек, радетел на Учението, което следвал, много изживявал непросветеността на околните. И през цялото време се стараел да носи на обикновените хора светлината на истината, за да им се открият вярата и взаимното разбиране, любовта и добротата.
Мъдрият Учител не се опитвал да го ограничава и ученикът, вдъхновен, провел среща с местни жители в дома на един от тях.
После натъжен се обърнал към Учителя:
-Исках да донеса на хората истината, но въобще не успях да ги убедя. Какви ли не доводи изтъквах, нищо не успях да постигна. Те се отнесоха към мен с недоверие. А един от слушателите през цялото време ме гледаше предизвикателно, даже враждебно!
-Къде седеше той? - полюбопитствал старият учител.
-Вляво от входа!
-Приятелю, - тъжно се усмихнал Учителят - вляво от входа стои огледало.

Олга Безмирная

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Който бързо се съгласява, рядко удържа на думата си.
***
Невъзможно е да се дадат на живота повече дни, но е възможно да се даде повече живот на дните.
***
Недостатъчно е да стоиш на брега на реката и да искаш да хванеш риба. Трябва да си донесеш и мрежа.
***
Добрият учител остава ученик цял живот.
***
Помисли един път, преди да дадеш. Помисли два пъти, преди да вземеш. Помисли сто пъти, преди да искаш.
***
Ако нещо е отминало, не говори повече за него. Трудно е да събереш пролятата вода.
***
Тишината има силен глас.
***
Ако хората говорят само за това, което разбират, на земята ще се възцари тишина.
***
Търпението може да те предпази от голяма неприятност. Нетърпението може да провали целия ти живот.
***
Колкото повече ядеш, толкова по-малко чувстваш вкуса на храната. Колкото по-малко ядеш, толкова по-силен е вкуса.
***
Всяко голямо пътешествие започва с една малка крачка.
***
Щастието е единственото, което се умножава, когато се поделя.
***
Мракът на целия свят не може да затъмни светлината на една свещ.
***
По-добре глупак, който работи, отколкото мъдрец, който спи.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

-Аз отдавна съм при теб, Учителю, но нищо не се случи, нищо не се промени. Искам да си тръгна.
-Върви - повдигнал рамене Учителят. - Аз също не се промених, занимавайки се с теб. И нищо няма да се промени, когато си тръгнеш - нито за теб, нито за мен.
-Но аз ще си намеря друг Учител. Той ще ме готви и аз ще се изменя.
Учителят се усмихнал широко:
-Там също няма да се промениш, както и Учителят ти.
-Но защо?
-Защото недоволното там никога не се променя тук.

Александър Светлов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

(детски терапевтични приказки и притчи)

Петьо външно бил като всички останали момченца. От другите се отличавал само по едно - бил много недоверчив. Той вярвал само в това, което може да пипне, види или изяде. Затова много се съмнявал, че съществува Америка, че Земята е кръгла и че по проводниците тичат електрони.
Особено го развеселявали приказките за вълшебника, който живеел в парка накрая на града и изпълнявал заветни желания. Виж фокусник, това е друга работа! Те умеят да вадят зайци и гълъби от шапките си, да разрязват хората с тъпи триони, а един особено ловък се научил да се издига във въздуха чак до тавана. Но фокусниците не крият, че това е зрителна измама и ловкост на ръцете. А вълшебниците? Те не съществуват, те са от приказките. И въобще, какви вълшебници може да има при наличието на компютри и самолети.
Веднъж Петьо се прибирал с автобуса от болната си баба. И не усетил как задрямал.
-Момченце, събуди се, автобусът влиза в парка - разнесъл се нечий глас над главата му. Петьо разтъркал очи и разбрал, че е пропуснал спирката си. Слизайки от автобуса, видял ниска каменна ограда. По него се спускали клонки от някакво необичайно растение с гланцирани листа със сложна форма. Непознати аромати изпълвали въздуха. Петьо, кой знае защо, си помислил, че се намира до градината на вълшебника, за когото толкова говорели.
-Сега ще проверим - помислило си момчето и решително дръпнало дръжката на градинската порта. Градината била наистина фантастично красива, както и разказвали. Петьо тръгнал по пясъчната пътечка, като удивено се оглеждал встрани. Такива необикновени дървета и цветя никога не бил виждал. В дъното на градината на пейка седял белобрад старец.
-Вие вълшебник ли сте? - решително се обърнал Петьо към непознатия.
-И да, и не.
-Как така? - не разбрало момчето.
-Правя чудеса, но ... само наполовина.
-Наполовина? - продължавало да недоумява момчето.
-Работата е там, че вълшебната ми сила действа само дотогава, докато хората помнят, че аз съм им помогнал. Но те бързо забравят за това и остават без нищо.
-Не разбрах съвсем - признал си Петьо.
-Например, ти искаш майка ти да ти купи футболна топка. Докато не си получил подаръка, помниш за мама. Така ли е?
-Да - съгласило се момчето.
-Но когато започнеш да играеш футбол с момчетата, забравяш за мама и мислиш само кака да вкараш гол. Точно същото се случва и с моето вълшебство. С негова помощ са се сбъднали много от най-добрите и нужни желания на света, но хората бързо забравиха за това и ... всичко изчезна.
-А може ли да опитам да си пожелая нещо?
-Разбира се. Когато го намислиш, кажи само вълшебните думи:"Чудеса се случват!" и желанието ти веднага ще се изпълни. Но знай, можеш да поискаш само едно нещо!
Момчето се сбогувало с вълшебника и скоро пътувало с автобуса към къщи. Мислело си:
-Трябва да поискам баба да оздравее! Но ако забравя какво е направил вълшебника, тя пак ще се разболее ... Не, не става. Тогава да поискам колело? Но ако започна да карам и забравя , че това е вълшебство, колелото ще изчезне. Какво да направя? ...
Междувременно автобусът стигнал до неговата спирката. Момчето станало, погледнало пътниците и изведнъж разбрало, какво трябва да направи.
-Искам хората винаги да помнят, че чудеса се случват и ги върши вълшебникът - казало силно то пред всички.
Петьо знаел, че повече не може да иска нещо за себе си, но затова пък вълшебникът ще може да изпълнява желанията на другите хора. И той произнесъл заветните думи:"Чудеса се случват!"
Когато се прибрал у дома, звъннал телефона. Била баба му:
-Петьо, стана истинско чудо! Напълно оздравях!
-Повече никога няма да се разболееш, бабо - с радостна усмивка казало момчето.

Михаил Брущейн

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Ежко харесвал Катеричката. Когато излизал от дупката по своите важни дела, той виждал, как тя безгрижно скача по клоните на високата ела. Катеричката живеела на елата, под която Ежко бил построил своя дом.
"Как добре скача, колко е весела и каква пухкава опашка има!" - мислел си Ежко, когато я гледал. Той отдавна искал да се запознае с нея, но на първо място - нямал време, защото трябвало да се занимава с много важни работи и второ - Ежко се срамувал.
Но най-накрая се решил. Оставил важните дела и домашните грижи за цял ден. Изпълзял от дупката, погледнал нагоре и викнал на безгрижно стоящата Катеричка:
-Привет! Какво правиш?
-Нищо! - весело възкликнала Катеричката.
-Как така "нищо"! - възмутил се Ежко. - Нима може така? Трябва задължително с нещо да се занимаваш!
-Аз вече се занимавам - възразила Катеричката.
-С какво? - с подозрение попитал Ежко.
-Разговарям с теб! - Катеричката се спуснала няколко клона по-надолу.
-Хм! Това не е работа. Работа е, когато вършиш нещо полезно.
-О! - Катеричката се замислила. - И какво да правя тогава?
-Хайде да се разходим заедно ... - изведнъж казал Ежко и чак кихнал от такава смелост.
-Хайде! - съгласила се Катеричката. - А това полезна работа ли е?
-Не - неохотно си признал Ежко. - Безполезна. Но аз отложих всички важни дела и съм готов да загубя нахалост целия ден, за да те опозная. Много ми харесваш.
-Ти на мен също! - зарадвала се Катеричката. - А какви важни дела?
-Да събирам ягоди и гъби, да се готвя за зимата ... - започнал да изброява Ежко. - Много работа. Но си помислих, че един ден мога да отделя за Катеричката, която така ми харесва. И сериозните дела от това, няма толкова да пострадат ... Ще се разходиш с мен, така ли?
-На среща ли ме каниш? - поискала да уточни Катеричката.
-Да - важно казал Ежко.
-Добре! - съгласила се Катеричката и скочила на земята. - Къде ще отидем?
-Където искаш! - великодушно предложил Ежко.
-Искам на полянката, където пеят славеите ...
-Защо?
-За да послушаме, как пеят славеите.
-Какъв смисъл има в това? - възразил Ежко. - Не е ли по-добре да отидем на полянката, където има ягоди? Обичаш ли ягоди?
-Обичам, но ние сме на среща и трябва да слушаме славеите! - заинатила се Катеричката.
-Добре! Да вървим, да видим твоята полянка-където-пеят-славеите! - с неудоволствие се съгласил Ежко.
Тръгнали по горската пътечка и скоро излязли на чудесна светла полянка.
-Ама ти какво ме лъжеш? - учудил се Ежко. - Това е всеизвестната поляна-където-растат-ягоди, а съвсем не твоята безполезна поляна-където-пеят-славеи!
И започнал бързо да събира едри ягоди.
-Но и славеите пеят тук ... - отвърнала Катеричката и се вслушала. - Но сега, кой знае защо, мълчат ...
-Ти просто си объркала полянките - казал Ежко, като продължил да лапа ягоди, за да натрупа повече мазнина за зимата.
-Тогава да отидем до ручея, да погледаме дъгата! - отново се въодушевила Катеричката.
-Добре, да идем! - неохотно се съгласил Ежко да се откъсне от вкусните ягоди. - А какво е това дъга?
-Цветни ленти право във въздуха!
-Така ли? - равнодушно се поинтересувал Ежко, облизвайки се. - И за какво са тия твои цветни ленти във въздуха?
-Те са красиви и ще им се любуваме!
-Хм! - Ежко искал да каже, че това е глупаво. Но само изсумтял и апатично измърморил: - Добре, да вървим!
Дълго се провирали по заплетена пътека, докато не излязли на ручея.
-Ха, страхотно! - отново се изненадал Ежко. - Това въобще не е твоя глупав ручей-с-дъга, а ручея-с-камъшите! Аз ги събирам и си правя меки постелки за вкъщи.
Ежко бързо откъснал няколко камъша и отхапал меките им връхчета.
-Обикновено тук има много красива дъга, - замислено казала Катеричката - но днес с нея нещо се е случило ...
-Така ли? - равнодушно откликнал Ежко, закрепяйки на игличките си пухкавите камъши.
Катеричката въздъхнала.
-Стъмва се. Не е ли време да се прибираме? - попитал Ежко, като свършил с работата.
-Вероятно! - казала Катеричката. - Нека идем само и на върха на хълма, за да видим как изгрява луната.
Те забързали към високия хълм. Когато наближили, Ежко радостно възкликнал:
-Пак си сбъркала! Това въобще не е безполезен хълм-от-който-се-вижа-изгрева, а хълм-на-който-има-много-гъби!
-Не, по-рано това беше хълмът, от който гледах изгрева на луната ... - прошепнала катеричката, а после спряла и казала на Ежко: - Може ли да се изкача на него сама?
-Защо? - засегнал се Ежко.
-Славеи, дъга ... Това не е толкова важно, - тъжно казала Катеричката - но не мога да допусна Луната да не изгрее ...

Максим Мейстер

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Ходела Госпожа Пречиста по земята и носела на ръце своя Син Исус Христос. Срещнала Богородица на пътя Йоан Кръстител и се обърнала към него с думите: "Хайде, Йоане куме, да идем на река Йордан, да кръстим Христос, моя син." Съгласил се Йоан Кръстител, отишли на река Йордан. Започнал Йоан да кръщава кръщелника си, от страх му паднала книгата. Пита го Госпожа Пречиста и го разпитва за причината за страха му. "Обезумя Йордан, водата е студена, не иска да приема в себе си; гората легна в тревата; а погледни, кумице, над себе си: небето сякаш на четири се е разцепило!" Отговорила на тези думи Богородица:"Не бой се, Йоане куме, водата ума не си е губила, водата, куме, сила е събрала, защото от Христос се е осветила; гората се е поклонила на Христос; а небето не се е счупило, ангелите са го разтворили, за да погледат как ще кръстим Христос." Послушал Йоан, кръстил Исус: Йоан - Христос, а Христос - Йоан. Оттогава започнали да кръщават, все по милостта на великия Бог, да ни бъде Той винаги в помощ!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.
Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.
Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?
И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.
Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.
Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.

Източник: Стар завет, Книга Съдии Израелеви 9:8-15

Ако библейският изказ ви дразни, във философския речник на Волтер е преразказана накратичко така:

"Трябвало да се избере цар сред дърветата. Маслиновото дърво не искало да занемари грижата си за своето олио, нито смокиновото дърво за своите смокини, нито лозата за виното си, нито другите дървета за своите плодове. Трънът, който не ставал за нищо, се обявил за цар, защото имал бодли и можел да стори зло."

Публикувано от Gloxy-Floxy

Добрата усмивка може да сгрее три зимни месеца.
***
Няма по-сляп човек от този, който нищо не иска да види.
***
Даже желанията на мравките стигат до небесата.
***
Човек не се учи от победите, човек се учи от пораженията.
***
Собствените недостатъци по-добре се виждат през очите на другите.
***
Колкото по-високо е дървото, толкова по-завистлив е вятъра.
***
Ако си започнал да копаеш кладенец, копай, докато излезе вода.
***
Който умее да пише красиво, може да пише и с лоша четка.
***
Който мисли, че знае всичко, не знае нищо.
***
Няколко човека са готови да похвалят, да осъдят са готови хиляди.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Мъж и жена имали щастлив брачен живот повече от 60 години. Те споделяли всичко. Те разговаряли за всичко. Нямали никакви тайни помежду си, с изключение на една стара кутия за обувки, за която жената била предупредила съпруга си никога да не отваря или да разпитва за нея. Той изпълнил условието, но един ден, когато старицата легнала на смъртния си одър, попитал дали иска да и донесе кутията. Тя се съгласила, че вече е време да разбере какво има в нея. Мъжът я отворил и намерил вътре две салфетки, плетени на една кука и $25000. Погледнал озадачено жена си и тя обяснила: "Когато щяхме да се женим, моята баба ми каза, че тайната на щастливия брак е в това, никога да не спорим. Каза ми също, ако някога ти се ядосам, да не се карам с теб, а да изплета една салфетка."
Старецът се разплакал от умиление - две салфетки, само две салфетки! За всичките тези години тя му се била ядосала само два пъти!
-Скъпа, за салфетките разбрах, но откъде са парите тогава? - попитал той.
-О, - казала тя - това са парите от продадените салфетки.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

С един човек се случила беда, попаднал в блато и заплакал от безизходица. Дошли "добри" хора, да го подкрепят и да му изкажат своите съболезнования и съчувствие. Те седнали наоколо и започнали да ридаят заедно със страдалеца. "Какви добри хора, как се измъчват заради мен" - помислил си той и продължил да плаче. А блатото през това време от неговите сълзи и от сълзите на останалите станало още по-дълбоко и мъжът започнал да потъва все по-бързо и по-бързо.
Узнал за случилото се и друг човек. Той не приличал на предишните. Виждайки плачевното положение на пострадалия, решително казал:
-Престани да ревеш или искаш да потънеш? По-добре хвани въжето, което ти хвърлям, дръж се здраво за него и започни да се набираш с ръце - ако даде Бог, ще се измъкнеш от блатото.
Не проумял такава загриженост за живота си потъващият, не счел подобно поведение за проява на състрадание и възмутен прогонил помощника, обвинявайки го в равнодушие, безсърдечие и жестокост. Той си тръгнал, но преди това завързал въжето за най-близкото дърво.
Минало време. Сълзите на страдалеца и неговите "приятели" продължавали да текат като ручеи и естествено, от това блатото не ставало по-малко, а точно обратното - растяло. Когато водата стигнала до гърлото му, желанието да живее надмогнало чувството за самосъжаление. Наложило се да се хване за въжето и да се опита да се измъкне. Много усилия хвърлил в това и когато накрая стъпил на твърда земя, "добрите" хора го наобиколили и започнали със сълзи на очи да се радват, че го е застигнал такъв "късмет". Но той, само като видял сълзите им, побягнал, боейки се, че от тях под краката му ще се образува ново блато. И хукнал след спасителя си, а когато го настигнал, му благодарил, защото много неща проумял, измъквайки се от блатото.
Разбрал, какво е това истинско състрадание, че "състраданието" и сълзите на оплаквачите с нищо не му помогнали, а напротив - влошили са положението му, че ако бил приел по-рано предложената помощ, докато блатото било по-малко, по-лесно щял да се измъкне.

Сергей Шепел

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy