Притчите

Попадна ми една интересна книжка с легенди и предания на средноазиатските народи от 1912-та. Имат много интересни легенди за сътворението на света, макар и доста наивни и тук-там със счупена логика. Но за сега подбрах това.

Мохамед дал на учениците си завет да не ядат месо от умрели животни (предполага се от естествена смърт). Но се намерил един месар, който продавал на нищо неподозиращите си клиенти такова месо. Научил един светия и се отправил към него. Сварил го в момент, в който се канел да одере и да разфасова едно умряло животно. Ръцете му били заети, а ножа държал между зъбите си. "Ти не съблюдаваш закона на Пророка, – разгневил се светията, – и храниш хората с нечисто месо. Затова стани сам животно и се храни с нечистотии." И месарят се превърнал в глиган.

Сега мохамеданите не ядат свинско месо, защото то е от човешка порода. А бивните на глигана са ножът, който той държал между зъбите си.

Според друга версия мохамеданите не ядат свинско, защото веднъж едно изоставено бебе било приютено и откърмено свиня. Негови потомци станали мохамеданите и не ядат свинско от благодарност към своята кърмилница.