Веднъж мъдрият Сюлейман казал на приятелите си, че много иска да има поне един безгрижен ден, в който да не мисли за задължения и проблеми. Приятелите му го посъветвали да прекара следващия ден като такъв, да се откъсне от всичко и да отдъхне.
Сюлейман така и направил. На следващата сутрин излязъл рано от двореца и се отправил към малко селце, където възнамерявал да прекара деня. Изведнъж по пътя се сетил, че трябва да проконтролира работата по строителството на храма. От средата на пътя се върнал обратно към строежа. Когато доближил, спрял и започнал скрито да наблюдава как се трудят работниците.
"Ето ти и безгрижен ден!" - мислел си той.
Изведнъж пред него се появил непознат – симпатичен млад човек, който приветствал своя владетел.
– Припомни ми името си, синко, – помолил го Сюлейман.
– Аз съм този, който минава през всички врати и стени; този, който не се бои от нито един султан или владетел; този, върху когото не се простира мирската власт. Аз оставям дворци и домове без стопани, аз превръщам хората в прах.
– Азраил! – възкликнал Сюлейман. – По работа ли си или просто дойде на гости?
– По волята на Алах дойдох да прибера душата ти.
– Ето, – въздъхнал Сюлейман, – ето ми и безгрижен ден!
– Знаеш, че желанията се сбъдват, когато им дойде времето, – отвърнал ангелът на смъртта и прибрал душата на стария и мъдър човек.
из "Притчите от Корана"
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Един безгрижен ден на Сюлейман"
Публикуване на коментар