Притчите

Едно време като се размножили лошите хора, Господ решил да ги накаже с потоп. Тогава имало един добър и богат човек, когото всичките хора подигравали и му се присмивали, защото добрините му се смятали за ахмалък. Чрез ангелите си Господ обадил на тоя добър човек намерението си и му поръчал да построи една голяма гемия, в която да могат да се поберат всички видове животни по чифт. Човекът построил гемията, но защото била на сушата, хората взели още повече да му се смеят и да го смятат за луд. Гемията почнали да употребяват за нужник и за кратко време така се омърсила отвътре, че не можело да се влезе в нея. По едно време Господ пратил ангелите да видят готово ли е всичко. Човекът им казал, че е приготвил всичко, което е поръчано от Бога, но и се оплакал за положението на гемията, в което я поставили хората, които продължавали да мърсят.

Тогава се появила краста по хората и един човек крастав, който продължавал напук да ходи в гемията да мърси, се подхлъзнал вътре, цял се нацапал и от това оздравял. Като научили другите хора, и те започнали да ходят там да се цапат и всеки, който сторел това, оздравявал. Не минало много време и гемията била досущ очистена. Но имало още крастави и взели да смиват гемията с вода и с водата да се церят, докато накрая гемията станала съвсем чиста. Като дошли втори път ангелите да видят какво е станало, човекът обяснил как е очистена гемията и попитал кога да влезе в нея. А те му казали: "като видиш хората да започнат да ядат на железни софри, тогава ще зачукат клепалата и от всички видове животни ще започнат да приидват, но ти няма да повръщаш никои, а ще ги прибираш в гемията и когато се приберат всички, тогава ще влезеш и ти и ще си затвориш вътре".

Тоя човек имал работници - копачи - и един ден отишъл да ги обиколи и да им занесе обяд. Из пътя се заоблачило и додето да стигне на нивата, завалял силен дъжд, който през целия ден никак не престанал. Земята силно се разкаляла, вадички вода текли навсякъде, тъй щото не можело да се седне никъде, а пък работниците били много гладни. Дошло им наум тогава, та забучили дръжките на мотиките в земята, а със самите мотики образували един вид трапеза - софра и сложили яденето да ядат.  Тогава човекът разбрал, че това е знакът с железните софри, върнал се и зачукал клепалата, събрали се животните, събрал си и той синовете, снахите и внуците, и влезли в гемията и се затворили в нея. Започнал тогава да вали 40 деня и 40 нощи силен дъжд, покрил всичката земя и всичко живо, що било извън гемията, се издавило.

Между другите животни в гемията била и змията. По едно време тя изгладняла и пратила бръмбара да обиколи животните из гемията и да опита на кое животно месото е най-сладко. Бръмбарът обходил всички, върнал се при змията и почнал да и казва, че човешкото месо е най-сладко. Но лястовичката, която била там наблизо и дочула какво заговорил бръмбара за благодетеля си човека, изпреварила и му клъвнала езика, та не можал да доизговори и нахвали човешкото месо на змията. И тъй, ако не била лястовичката, змията щяла да  узнае, че човешкото месо е най-сладко, та щеше и сега да се върти все около къщите ни и да се храни от нашето тяло. Ето защо хората толкова обичат лястовичките, допущат ги да си правят гнезда в къщите и е грехота да им се развалят или да се мъчат и убиват.

Както лястовичката запазила живота на човека, така и котката се отплатила за стореното и добро. Когато гемията плувала, една мишка започнала да гризе дъното и без малко щяла да го прогризе и се издавят всички, обаче котката я съгледала, скочила та я уловила и изяла, затова и котките не бива да се мъчат и убиват сега.

Записана от учител в асеновградско село през 1906-та