 |
| Иван Мърквичка |
Живите ходят на гости на мъртвите…
И какво от това?!
Някакво семенце се промъква
и шепне тихо в пръстта.
Някаква дребна мушица витае
във въздуха натежал.
Даже си спомняме, даже си знаеме —
всичко е пепел и кал.
Сипваме вино, пием за помен,
а поменът е вина…
Нервният вятър раздухва ни спомена —
животът ни — прах, самота…
Живите вече не искат да знаят.
Мъртвите — розов воал…
Капе тъгата, капе на воля,
капе на търсена жал.
Мъртвите знаят последния корен.
Живите пият напук.
Горе високо в небето показва се
гневният божи юмрук.
Уж сме запомнили, уж сме видели,
ала по детски мълчим.
Днес на Задушница — плахи и сврени.
Утре — отново — грешим.
Живите ходят на гости на мъртвите.
И какво от това?!
Окото на залеза, тихия залез —
единствена прошка сега!
Полина Лазарова
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Архангелова Задушница"
Публикуване на коментар