Цзун - Дългият ден

Етикети: петък, 18 октомври 2013 г. 12:57

По цялата провинция се славел с богатствата си алчният чифликчия Цзун. Доходите му растели всеки ден, но богатството все му се виждало малко. И често нощем сънят бягал от него. Чифликчията се въртял в леглото и мислел само как да забогатее още повече.
Веднъж, когато Цзун заспал призори, му се присънило, че е намерил начин да удължи денонощието с цели шест часа.
Цзун се събудил и започнал да моли небесния владика за удължаване на денонощието. И отрано се радвал, че работниците му ще работят по шест часа повече.
Чули селяните за молбата на своя господар и се натъжили. Още ли ?! Те и така работели по двадесет часа по полята на Цзун и той не им давал да изправят гръб. Когато някой от работниците искал да си почине, започвал да крещи:
- Работи, ленивецо! Ще почиваш, когато му дойде времето.
Ето защо селяните така се изплашили, като разбрали за молбата на Цзун. Страхували се, че бог ще я изпълни - всеизвестно е, че боговете живеят в сговор с богатите.
Една вечер към жилището на чифликчията приближил монах. Когато доложили за това на Цзун, той побързал да го посрещне. Заповядал да го нахранят добре и да го настанят удобно за през нощта. Цзун направил всичко това, защото бил чувал, че монасите могат да вършат чудеса.
На сутринта монахът едва се бил събудил, когато Цзун влязъл при него и  казал:
- Много дни и нощи моля бога за чудо. Не можеш ли ти, достойни човече, да ми помогнеш?
И той разказал на монаха за желанието си. Монахът отвърнал:
- Боговете са чули молбата ти. Сега всичко зависи от теб. В денонощието ще има толкова часа, колкото сам можеш да работиш без почивка на полето.
Цзун се зарадвал:
- Ако гладните селяци могат да работят за мен всеки ден по двадесет часа, то аз ще мога веднъж за себе си да поработя тридесет.
Слънцето още не било изгряло, а чифликчията вече бил на полето, където растели фъстъци, и започнал да ги окопава. След него вървял монаха. Първия час Цзун работил весело и бодро. Но на втория започнал да се уморява и поискал да си почине поне за минутка. Но монахът му викнал:
- Работи, ленивецо! Ще почиваш, когато му дойде времето!
И богаташът с тежко дишане продължил работата си. Когато слънцето изгряло, вече бил изкарал десет води. Той даже не забелязал, че всички селяни спрели работа и чакали да видят какъв ще е резултатът от усилията му. А то вярно, не всеки ден ти се усмихва щастието да видиш как се блъска с пот на челото богаташ. Цзун бършел челото си с ръкав и искал да попита монаха колко часа са изминали, но нямал сила дума да отрони.
А монахът подвиквал:
- Работи, ленивецо! Гледай сянката - и три часа още не са минали.
Замахнал Цзун още няколко пъти с мотиката и взели да му се подкосяват краката. Все едно всичката му сила отишла в земята.  Не можел повече да държи мотиката и започнал да рови в земята с ръце. Пръстите му се разкървавили и той с едва чут глас попитал:
- Колко? Колко работих?
- След четири часа ще стане обяд, - отвърнал монахът.
Тогава Цзун припаднал.
Сложили го на носилка и го занесли вкъщи. Ясно е, че в него ден никой в имението не работил. А монахът някъде изчезнал. Някои твърдят, че никакъв монах не е имало, а селянин се преоблякъл с монашеска роба за да поучи алчния чифликчия. 
От този ден, когато Цзун се покажел на улицата, започвали да му подвикват подигравателно:
- Ето, идва Цзун - Дългият ден.

китайска приказка

Някои искат да удължават дните от други, не толкоз комерсиални съображения, но май Господ си знае най-добре. :)

Публикувано от

0 Response to "Цзун - Дългият ден"

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)