Притчите

Фарид ал-Дин Аттар е роден в Нишапур, градът на тюркоазите и мечовете. Персийската дума "аттар" значи аптекар. В "Паметта на поетите" четем, че такава била професията му. Веднъж в магазина му с лекарства влязъл дервиш, огледал стъклениците и смесите и се разплакал. Разтревоженият и недоумяващ Аттар го попитал какъв е проблемът. Дервишът отвърнал: "На мен нищо не ми коства да си тръгна, защото нямам нищо. Но ти ще трябва да се простиш със съкровищата, които виждам." Сърцето на Аттар застинало като смола. На следващия ден изоставил магазина си и мирските дела. Пътешествал в Мека, Египет, Сирия, Туркестан, Индостан. Когато се завърнал се отдал на съзерцание на Бога и литературата. Оставил 20 хиляди двустишия.

Една от поемите на Аттар - "Мантик ал Таир" ("Беседата на птиците") - разказва как веднъж царят на птиците Симург отронил блестящо перо някъде в Китай. Птиците намерили това перо и, уморени от безкрайните разпри помежду си, решили да намерят своя цар. Те знаели, че името му Си-мург означава "30 птици" и че дворецът му се намира на мистичната планина Каф, опасваща като пояс земята. В началото някои птици показали малодушие и не се решавали да се отправят на път - славеят се позовал на любовта си към розата, папагалът - на красотата си, която се страхувал да не загуби; патицата не искала да оставя малките си, чаплата - блатото си, а совата - развалините, където било толкова тъмно и уютно. В крайна сметка тръгнали на опасното пътешествие, преодолели седем планини и морета, предпоследното от които се наричало Световъртеж, а последното – Гибел. Някои се отказали по пътя и се върнали, други - загинали. Тридесет птици, пречистени чрез усилията си, достигнали планината на Симург. Накрая го видели и проумели, че самите те са Симург - всички заедно и всяка поотделно.

Текстът е на Х.Л.Борхес в съкращения и изменения, изображението - плакат от ирански филмов фестивал, но великолепна илюстрация.