Докато духом и кулинарно още съм на хлебна вълна ... :)
 |
| Иван Мърквичка |
Намислил един млад земеделец да се жени и отишъл с приятелите си на празник да си избира невеста. Такива красавици се хванали на хорото, че на момците очите им се кръстосали – коя от коя по-хубави. Стъпват като пауни, изпъват рамене, опитват се да направят впечатление. Само една стои настрани, навела глава и склонила очи.
– Ето я моята избраница, – посочил я земеделецът.
Изненадали се приятелите му от такъв странен избор.
– Аз съм земеделец, – обяснил момъкът, – свикнал съм да съдя по житните класове. Когато стоят гордо изправени, така че да се виждат отдалеко, най-вероятно в тях почти няма зърно. Клас, пълен със зърно, се привежда надолу и веднага едва ли ще го забележиш. Същото е и с невестата.
Първо си казах: "Старовремска е". После се замислих, защо тогава мъжете и до ден днешен все налитат на класове, които се виждат отдалеч, пък после се оплакват, че останали "несолоно хлебавши", както казват руснаците?! Та май има още промисъл в нея. :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Притча за жената и житния клас"
Публикуване на коментар