Притчите

"По-щастливи бяха убитите от меч, нежели умъртвените от глад."
Плачът на Еремия

Хасидски равин, преживял Холокоста, разказвал, че проумял този откъс едва в нацисткия концлагер. Сред хилядите евреи в концлагера имало двама близнаци, чието семейство се числяло към последователите на равина. Тримата станали неразделни, доколкото обстоятелствата го позволявали, и си помагали във всичко.
Един ден равинът, единият от близнаците и още един евреин били оставени да чистят спалното помещение, докато другите били на работа. Пазачът решил да се позабавлява и бавно и мъчително умъртвил близнака. На равина и другия евреин било наредено да хвърлят тялото върху планината от трупове, която израствала в лагера всеки ден. Докато го носели, равинът се обливал в сълзи и недоумявал как да поднесе вестта на брат му. Другият концлагерист го посъветвал да не съобщава на момчето директно, че брат му е мъртъв, а на първо време да каже, че се е разболял сериозно.
Вечерта, когато останалите се върнали от работа, равинът казал на брата на убития:
– Хаим, имам лоша новина за теб – брат ти се разболя сериозно и животът му е в опасност. Възможно е и вече да не е жив.
Момчето започнало да ридае безутешно:
– Тежко ми! Какво да правя сега?!
Равинът се опитвал да го успокои, но нищо не помагало.
– Днес беше негов ред да пази хляба, – изплакал близнакът. – Хлябът ми е в него и нямам нито късче!
Равинът бил потресен, но казал на момчето, че брат му е изпратил неговия дял. С трепереща ръка извадил собствената си порция хляб и го дал на Хаим. Той го погледнал и казал:
– Липсват няколко грама. Моето парче беше по-голямо.
– Бях гладен и си отчупих един залък, – излъгал равинът. – Утре ще ти го върна.
В този ден той разбрал думите от Писанието.

А някои ги проумяват у нас към днешна дата. Докъде сме се докарали!