Притчите

— Мама каза, че можем да вземем този хубав фенер в спалнята си, господарю.

Когато баща му кимна, детето затегли едно кресло към колоната. Покатери се на високата облегалка, пресегна се нагоре и откачи от стряхата големия фенер от шарена коприна. После скочи на пода, запали с огниво поставената вътре свещ и вдигна фенера високо над главата си, за да го покаже на баща си.

— Правихме го с кака цели два дни, господарю. — гордо каза то. — Затова не искахме Акуей да го повреди. Ние обичаме безсмъртния Ли, той е едно такова миличко грозно старче!

Като посочи рисунката, която децата бяха направили върху фенера, съдията попита:

— А знаете ли историята му? — и когато момчето поклати отрицателно глава, бащата продължи: 

— Преди много, много години Ли бил приказно красив млад алхимик, който бил изчел всички книги и владеел всички магьоснически изкуства. Можел да отделя душата от тялото си и да се рее на воля между облаците, като оставял празното тяло на земята, а когато се върнел, влизал обратно в него. Веднъж обаче, когато Ли най-безгрижно зарязал тялото си на една нива, стопаните й го намерили. Помислили го за изоставен труп и го заровили в земята. Когато Ли се върнал, видял, че красивото му тяло е изчезнало. Отчаян, той трябвало да влезе в трупа на един стар, грозен и куц просяк издъхнал край пътя… И останал завинаги в неговото тяло. Макар че по-късно успял да изнамери еликсир да безсмъртието, така и не могъл да поправи сторената грешка и се присъединил към Осмината безсмъртни в този вид: Ли с тоягата, безсмъртният просяк…

Момчето остави фенера на пода.

— Не го харесвам повече! — презрително рече то. — Ще кажа на кака, че Ли е бил глупак, който е получил, каквото си е заслужил. 

То коленичи, пожела на баща си и Хун лека нощ и изприпка навън.

-----------------

Осмината безсмъртни образуват една от най-популярните групи божества в китайската митология и често са обект на художествено пресъздаване. Те олицетворяват обществото в напречен разрез: от богат до беден, от старец до младеж и прочее. В настоящия разказ става дума за един от тях — Ли Тиегуай (в превод: Ли с желязната тояга), като съдбата му е описана в един от многото митологични варианти. — Б.пр.

-----------------

из "Двамата просяци" на Р.В.Хюлик от серията "Китайски загадки"

От осемте безсмъртни двама поне съм представила в течение на времето в блога. Думите "често" и "много", употребени в бележките на преводача за пресъздаването и митологичните варианти, са твърде скромни. Само за този светец знам още поне два варианта, в които изоставеното му тяло било разкъсано от тигър/ненавременно изгорено от ученика му, който бил натоварен със задачата да го охранява за точно определен период от време, etc. Дали собственото му тяло му е липсвало впоследствие, повечето истории не разказват. Само в една се споменава, че бил отвратен от това, в което се видял принуден да се засели, но бил убеден да го запази от Лао Дзъ, който за утешение му подарил златна лента за коса и златна тояга. (А защо в името му е желязна, нямам никаква идея, не попаднах на упоменавания.) Но може да се направи извод, да се внимава с литкането из небесата (независимо кои). Защото оставяш ли "на земята" неща, на които държиш или още те ползват, може и да не ги завариш ... и да се сърдиш единствено на себе си.