Играта, която никой още не е печелил

– Правилата са прости, –  каза създателят Мазукта. – Взимаш ей това нещо, – той вдигна в ръце голяма блестяща капка, – и го хвърляш с все сила.
Капката падна надолу, удари се в дъното на сандъчето и се разлетя на милиони малки капчици.
– А сега какво? – попита създателят Шамбамбукли.
– Сега трябва да ги накараш да се съберат обратно. Това е всичко.
– Че то е проста работа ... – създателят  Шамбамбукли протегна ръце към капките, но Мазукта го спря.
– Те трябва да се съберат сами. Разбираш ли? По собствена воля.
– А те воля имат ли?
– Имат ... нещо от рода. Това е игра. Всяка капка е модел на човешката душа. И действа по същия алгоритъм. Хайде, започвай!
– Да ги накарам да се обединят?
– Аха. Трябва да ги подтикнеш.
– И какво тук е сложното? Ще им дам общ език. Те ще започнат да общуват и ще се слеят в един народ.
– Дерзай.
Шамбамбукли тутакси надари всички капки с език. Едва сдобили се със способността да изказват мнението си една за друга и най-вече да разбират казаното, те веднага се изпокараха и се разотидоха в различни страни. Мазукта се изхили.
– Сега е мой ред. Щом един общ език не върши работа, ще пробвам обратното – ще им дам множество различни езици.
Получавайки няколко десетки различни езици, капките се разбиха на групи и войнствено се устремиха към съседите си.
– Не помогна, – каза Шамбамбукли.
– Виждам. Пробвай друго.
– Ще ги обединя в една вяра! – реши  Шамбамбукли.
Единната вяра не сработи. Всяка група капки започна да тълкува постулатите по своему и още по-здраво се счепкаха.
– Не, не! – размаха ръце Мазукта. – Аз ще им дам множество вярвания, за всеки вкус, и нека всеки избере вяра за себе си.
Сега, разделени от различни религии капките се отдалечиха още повече една от друга. Някои се наляха в кървавочервено и поведоха кръстоносни походи срещу друговерците, ловейки ги и изпарявайки ги на огньове.
– Не, и така не става, – въздъхна Шамбамбукли, когато  убитите, изпарени капки се върнаха с дъжда. – Да им дадем обща култура?
– Дай им.
С културата се случи същото, което и с религията. Всеки си взе това, което му харесва, отхвърляйки останалото.
– Дали да не ги поведем по различни пътища на развитие? – предложи Мазукта. – Противоположностите се привличат, те ще започнат да се вглеждат една в друга, ще се заинтересуват, ще намерят полезното за себе си, културите ще се смесят ... Две основни култури се сблъскаха и прекараха хиляда години в безконечна, безполезна война.
– Да им дадем общ враг?
Но и общият враг не обедини капките – макар много да се сплотиха, непрекъснато се намираха малки, смрадливи групички, които нападаха своите откъм тила, завоювайки по този начин най-лесната победа. Когато  общите врагове станаха много, групи капки започнаха да се мятат насам-натам, сключвайки и нарушавайки договори ту с едната, ту с другата страна, обединявайки се и разпадайки се,  ловейки моментната изгода.
– И как, Деструкторът да ги вземе, да ги съберем заедно?! – не издържа накрая Шамбамбукли.
– Идея си нямам ... –  сви рамене Мазукта и хлопна капака на сандъчето. – Тази игра, струва ми се, досега никой никога не е печелил.

из "Игрите на демиурзите" на П. Бормор

Публикувано от

2 Response to "Играта, която никой още не е печелил"

  1. Вес says:
    4 юли 2013 г., 15:39

    Каква е тази книга и къде може да бъде намерена?

  2. Gloxy Floxy says:
    4 юли 2013 г., 18:47

    Руска е. Ето линк: http://www.e-reading-lib.com/bookreader.php/95475/Bormor_-_Igry_demiurgov.html

Публикуване на коментар