Притчите

Чистех компютъра и си намерих вътре тая книжчица – "Храната сакрална и профанна", т.1 - издание е на етнографския институт към ЕК"Етър". Не помня защо точно съм я свалила, най-вероятно защото винаги ми е било много интересно какво са яли старите българи. Уникална е – пълна с интересни статии за различни региони на България и автентични рецепти от тях. Ако проявявате интерес, можете да я потърсите в сайта им. На мен ми се прищя да споделя поверията за хляба и трапезата, има някои, които не бях чела/чувала.

Пред хляб и трапеза не се псува, не се говорят мръсни и неприлични думи, не се сквернослови.

Пред хляб и трапеза не се кълне и проклина, не се вика и кара. Пред хляб и трапеза не се лъже.

Пред хляб и трапеза не се сяда неприлично (разкрачено, разкиркетено), не се кръстосват крака, не се ляга и яде лежешком, не се протяга, не се пърди.

Не се пресяга и подава над хляб и трапеза.

Не се ляга за сън докато другите ядат, защото никой не е по-голям от хляба.

Върху софра не се сяда.

Върху софра не се чука с пръст, защото под нея се крие (стои) дявола и ще го повикаш; ще дойде.

Софра не се прескача, защото е голям грях.

Празна софра не бива да остава, че плаче, кълне, вещае кавга и сиромашия в дома. Затова веднага на нея се слагат хляб и сол и после се нареждат другите манджи.

Когато се слага трапезата за ядене, не се слага върху нея празна паница, че ще се изпразни хамбарът.

Не се слагат повече лъжици отколкото са хората в къщата, че ще ти дойде неканен гостенин.

Лъжица не се слага с опакото нагоре, че е на сиромашия и глад. Не се започва ядене на хляб преди да се прекръстиш.

Не се пее пред софрата и когато ядеш на нея, че ще се ожениш за циганин (циганка); ще се ожениш за пияница.

Когато се яде хляб на трапезата, не се говори. Който говори, яде костите на умрелите.

Хляб не се обръща и не се оставя да стои с опакото нагоре и горната кора надолу, че ще бие градушка и ще изяде хляба на хората. Обърнат хляб не се реже и чупи.

Не се посяга към хляба преди да се каже (прочете) молитва.

Неумит, с мръсна ръка не се посяга към хляба и не се сяда на трапезата, че е голям грях и лошо за човека и къщата; на сиромашия е. С мръсни (немити) ръце не се пипа и яде хляб.

Дори да са чисти, преди сядане на трапезата, ръцете трябва да се измият.

Не се излиза с неомити ръце след ядене, че ще изнесеш (ще излезе) хляба от къщата.

Хляб не се реже с нож, защото има душа.

Хляб не се чупи с нокти (не се забиват нокти в хляба), че няма да има берекет в къщата.

Току що изваден от пеща хляб не се яде веднага, а се завива с месал да постои малко, за да обиколи нивата.

Отчупената страна на хляба не трябва да сочи навън, че ще излезе човек от къщата.

Хляб не се реже и чупи от две страни, защото ще повикаш дявола; ще дойде дяволът.

Трохи не трябва да падат на земята под масата, че под софрата стои дяволът и се храни с тях и ще стане много силен.

Трохи и хляб не се тъпчат по земята, че Господ ще си го вземе на небето.

Трохи и хляб не се хвърлят и горят в огъня, че ще гори житото (хляба) на нивата, на онзи свят ще ги вадиш с голи ръце от огъня.

Трохи и хляб не се метат към вратата, че ще се измете (излезе) берекета (хляба) от къщата.

Хляб не се изхвърля.

В постелята не се яде и върху трохи не се спи, че ще сънуват лоши сънища и ще се сбъднат, ще сънуваш змии.

Не се яде хляб и не се сяда на трапеза, когато по небето се святка и гърми. Тогава змейовете се бият с халите и може да се тресне върху хората.

Залък или парче хляб не се оставя, че ще те остави либето или пък ще те надвие (надбори, завали) циганчето.

Мома, когато яде хляб, не трябва да прави много трохи, защото ще се ожени за вдовец с много деца.

Не се взема парче хляб в ръка, ако имаш залък в устата, защото човек от къщата, който е навън, ще гладува.

Не се чупи хляб от парчето на хранещият се до тебе, защото ще се скарате (Банат).

Хляб не се чупи само с една ръка.

Не трябва да се взема втора вилица ако държиш друга връка, защото ще се ожениш втори път.

Не се хвърля последния къшей хляб, защото си изхвърляш късмета.

Хляб през прозорец, през плет и през праг не се подават, все едно, че го хвърляш на куче, няма да ти се намери (да имаш) на оня свят.

Деца не трябва да си играят с хляб и тесто.

На децата не се дава да ядат хлаб, когато ги пускат от училище, защото ще забравят какво са учили през деня.

Грехота е да се откаже хляб на чужд човек, гост или просяк.

От сложена софра не се дава хляб на просяк, че ще се свърши хлябът в къщата.

Когато се яде хляб, от софрата не се дава на куче или на котка, че ще иде хлябът след тях; ще свърши хлябът в къщата.

Намерен хляб не се изхвърля и подминава, а се целува и се дава на животните.

Хляб не се мирише.

Не се яде хляб когато залязва слънцето (когато се мръква), защото тогава ядат просяците и който яде тогава, ще стане просяк; на сиромашия е.

Не се яде хляб, от който са яли мишки (наяден), защото ще ти се изприщят устата.

Никой не сяда на софрата преди да дойде и да седне първо стопанинът.

Не се става от софрата, докато не се наядеш, защото празно място край нея не бива остава. Стане ли се веднъж, не се повтаря да седнеш.

Не се сяда далече от трапезата и хляба, защото дяволът стои между вас. Ако мома е седнала далече, ще се омъжи надалече. Ако е момък, ще вземе за жена другоселска мома.

Не се сяда на кюше (на ъгъл) на трапезата (на масата), че няма да се ожениш; ще те искат от две места.

Не се яде хляб с лявата ръка, защото храниш дявола.

Не трябва да се оставя недоядено парче хляб (залък), защото си оставяш късмета.

Не се става от софрата със залък в устата, защото се изнася хляба и късмета от къщата.

Когато се вдига софрата винаги се оставя по едно къшейче (парченце) хляб на нея, за да не свършва хлябът на масата. Това парченце се дава после на кучето.

Щом се нахранят всички трапезата не се оставя нераздигната, защото на нея се настанява дяволът. Раздига се веднага.

В къщата не се оставя празна трапеза, защото ще се раждат деца без късмет; ще ги гони глад през целия им живот.

Щом се стане от трапезата, не се излиза навън с немити ръце. Не се краде квас за хляб (мая), защото нещастие ще сполети къщата.

Квас в неделя не се докосва.

Квас не се дава на заем, защото хлябът ще тръгне след него, ще излезе от къщата, на глад е.

Квасът не трябва да преспива в къщата с мъртвец. Веднага се подменя.

Хляб не се замесва (меси) с лявата ръка, че не е на хубаво.

Когато жена ще меси хляб и сее брашното през ситото, не трябва да ů се тресат полите (Врачанско).

От първото замесено тесто след погребение квас не се оставя.

До 40 ден след погребение не се меси хляб с квас, защото както се разширява (бухва) тестото, така ще се разпъва душата на умрелия.

Жена, когато ще меси хляб, не бива да се събира с мъж срещу деня и през деня. И той не трябва да я закача, когато меси. Ако това стане, жената става, изтръсква брашното от нощвите, измива се, преоблича се с други дрехи и слага ново брашно да меси. Когато жена меси хляб, през този ден не коли животно. Когато жената е нечиста (в мензис), не пресява брашно и не меси хляб. Лошо е за брашното, ще червяса, а хлябът не втасва. Такава жена не влиза и в хармана при вършитба, защото е лошо и за житото. Не меси и пече особено обредни хлябове. При сеитба не пипа семето за посев.

Бременна и лехуса (родилка до 40 дни) не месят хляб.

В неделя хляб не се меси.

В събота не се меси хляб за ядене, защото е мъртвешки ден. Месят се само хлябове за умряло.

Не се кълне земята и нивата, защото дават хляба.

Ангел Гоев,  "Хлябът и трапезата като табу"